— Сюрреализмът на панамските сърца — заговори сънливо той — в три четвърти такт за една чаша кафебода на словото.
Усещаше се изцяло влиянието на космолин. От него копчетата на човешкия мозък са напълно неуправляеми, в резултат на което се редят думи, като често срички от една дума се свързват по някаква непридвидима асоциация със срички от друга дума — волна програма без никакви правила.
После влезе Андиамо Феручи. С черни мустаци, дълги и щръкнали, матов тен, сипаничаво лице. Феручи седна на стола срещу нас.
— Хубаво ли беше пътуването? — заговорих и него.
— Път облян от фантастична токата като коронокриле на птица.
След него скоропоговорката от произволно събрани думи и срички поде Липски:
— Птица над мъдра книга на всички места всяко тяло.
Тук вече се ухилих. Значи оставаше Харпонастер. Добре, че си носех на удобно място оръжието с игли и магнетичната спирала, които бяха в готовност, за да го задържа.
Дойде и Харпонастер — слаб, кожа и кости, почти оплешивял и доста по-млад от изображението, което видях на триизмерната снимка. Но той също бе до ушите под въздействието на лекарството.
— По дяволите! — възкликнах.
— Дяволскиянски бележка говори на своето последно време аз видях гора ти каза сей — реагира Харпонастер.
— Сей семето — продължи Феручи — на територия спорна прави добро да е дълъг пътят ти към славеите.
— И те са игриви магнати, прескачащи вонящи топки — добави Липски.
Гледах внимателно поред тримата и слушах какви безсмислици сипят. Потокът от думи с всеки път намаляваше, докато най-после секваше.
Картинката ми се проясни. Единият от магнатите се опитваше да ме изпързаля. Той си бе дал сметка предварително, че липсата на космолин в организма му ще го издаде. Възможно бе да е подкупил някое служебно лице да му инжектира физиологичен разтвор или да хитрува по друг начин.
Един от тримата сто на сто ми играеше номер. Не е кой знае колко трудно. Комедиантите правят редовно такива пародии. И вие сте ги чували.
Както наблюдавах индустриалците, изведнъж ме бодна мисълта: „Ами ако не посоча когото трябва?“
Стана осем и половина и взех да усещам как работата ми, репутацията ми, главата ми се клатят все по-застрашително. Отхвърлих тези грижи за после и се замислих за Флора. Тя нямаше да ме чака вечно. А щом става дума за онова нещо, изгледите са, че няма да ме чака и половин час.
Мислите се прескачаха в главата ми: „Дали измамникът ще успее да прави произволни словосъчетания, ако го притисна с някоя опасна тема?“
— Наркотика измъкни и тестото до ре ми фа солта на земята спаси — каза Липски.
— Спаси и подстрижката на простата тълпа нещо за тях ти ги назоби като хармоника са бузите от бръснача и сияят — това пък бе Феручи.
— Сияен вятър не е сняг използва колко тъпи от за винаги и кипеж и оживлениещите клатушкане — обади се Харпонастер.
— Клатушкания и парцали — завърши участието си на този етап Липски.
— Парцалилии — бяха последните думи на Феручи.
— Лиианимации — сложи край на „темата“ Харпонастер.
Тримата продължиха да шепнат нещо още малко и замлъкнаха.
Направих нов опит, като не забравях, че трябва да действам предпазливо. След време те щяха да си спомнят всичко, което съм казал, затова то трябваше да е нещо безобидно:
— Това е дяволски добра космолиния.
— Линин и тигри през прерията кучета лаят ли лаят бау-ау… — започна Феручи.
Прекъснах го и повторих думите се на Харпонастер:
— Това е дяволски добра космолиния.
— Линията на леглото почивка малко черно корабчевидно нещо грешно дрехите на следващия ден — даде той своя отговор.
Прекъснах и него и се обърнах към Липски:
— Добра космолиния.
— Лилязото не е шоколад няма да е същото за теб и увеличи пързалките картофите и удряй — мина по реда си и Липски.
После отново един по един.
— Удряй болестрябвачете и пиши ще треперявка…
— Явка с ядене.
— Не идвам.
— Амангличанин.
— Личанинтър подпечатва.
— Печатва изплъзва.
Направих още няколко опита, но нищо не постигнах. Измамникът, който и да бе, явно се беше упражнявал или имаше природна дарба да свързва с лекота произволни срички от различни думи. Умееше да изключва съзнанието си и да остави потокът от думи да се лее свободно, но обиграно. Сигурно се е вдъхновил и щом като е разбрал какво търся. Ако думата „наркотик“ не ме е издала, то „космолиния“, употребена при това три пъти, не може да е оставила съмнения. Двамата невинни не биха се усъмнили, но той трябваше да е разбрал.
И се забавляваше, надсмиваше ми се. Всеки един от тримата казваше по някоя фраза, която издаваше някакво дълбоко чувство за вина („солта на земята спаси“, „малко черно корабчевидно нещо грешно“, „измъкни изпод това“ и още други.) Двама от магнатите приказваха в състояние, в което не можеха да се контролират, правеха го несъзнателно. Но третият сам си правеше цирка.