Той се изсмя горчиво.
— Може би затова има правила, които забраняват близостта между вещици и вампири. Може пък преминаването на тази граница да се окаже непосилно.
— Не го вярваш — казах разпалено, хванах дланта му и я доближих до лицето си. Докосването на хладната ръка до топлата ми плът ме изпълни с удоволствие, а сърцето ми заби по-силно. — Това, което изпитваме един към друг, не е и не може да бъде грешно.
— Даяна — започна той, поклати глава и отдръпна пръсти от лицето ми.
Аз ги стиснах по-силно и обърнах дланта му. Линията на живота му беше дълга и гладка. Проследих я и стигнах до вените. Те изглеждаха черни под бледата кожа. Матю потръпна от докосването ми. В очите му все още имаше болка, но вече не беше гневен.
— Не е грешно. Знаеш го много добре. А сега трябва да се увериш, че можеш да ми имаш доверие. — Сплетох пръстите си с неговите и му дадох време да си помисли. Но не го пусках.
— Ще те взема с мен на лов — каза най-накрая Матю. — Но само при условие, че няма да ме доближаваш и няма да слизаш от гърба на Ракаса. Ако усетиш дори за миг, че те гледам, дори само че си помислям за теб, обръщай коня и препускай право у дома при Март.
След като взе това решение, Матю се втурна надолу по стълбите, като се спираше търпеливо всеки път, когато усетеше, че изоставам. Когато прелетя покрай вратата на салона, Изабо стана от мястото си.
— Хайде — подкани той напрегнато, хвана ме за лакътя и ме поведе надолу.
Изабо бе само на метър зад нас, когато стигнахме до кухнята и намерихме Март на входа към килера със студената храна. Възрастната жена ни гледаше все едно бяхме герои от следобедната й сапунка. Нямаше нужда да казваме на нито една от тях, че нещо не е наред.
— Не знам кога ще се върнем — извика Матю през рамо. Не ме пускаше, затова успях само леко да се извърна и да кажа без глас: „Съжалявам“.
— Elle a plus de courage que j’ai pense15 — прошепна Изабо на Март.
Матю се спря внезапно и устните му се изкривиха от яд.
— Да, майко. Даяна има повече кураж, отколкото заслужаваме, ти и аз. И ако отново я подложиш на изпитание, повече няма да ни видиш. Ясно?
— Разбира се, Матю — промълви Изабо. Това бе любимият й неангажиращ отговор.
Той мълча през целия път до конюшните. На няколко пъти ми се стори, че ще ме върне в замъка. На вратата на конюшните ме сграбчи за раменете и се взря в лицето и тялото ми за признаци на страх. Вдигнах високо брадичка.
— Ще тръгваме ли? — И посочих яслите.
Той изсумтя развълнувано и извика на Жорж. Балтазар изцвили в отговор и захапа ябълката, която му подхвърлих. За щастие нямах нужда от помощ да си обуя ботушите, макар че ми трябваше повече време да ги сложа, отколкото на Матю. Той ме наблюдаваше внимателно как закопчавам предпазната жилетка и каската.
— Вземи това — каза и ми подаде камшик с възли.
— Не ми трябва.
— Вземи бича, Даяна.
Взех го, решена да го хвърля в храстите при първа възможност.
— И ако го изхвърлиш, докато влизаме в гората, веднага се връщаме.
Наистина ли мислеше, че можех да използвам камшика срещу него? Пъхнах го в ботуша си, дръжката му щръкна край коляното ми. Така въоръжена излязох на двора.
Когато ни видяха, конете зариха нервно с копита. И те като Изабо разбираха, че нещо не е наред. Ракаса взе ябълката, която й дължах, аз я погалих и започнах да й говоря тихо в опит да я успокоя. Матю не се церемонеше с Дар. Беше напълно делови, провери каишите със скоростта на светлината. Когато и аз направих същото с моя кон, Матю ме качи на гърба на Ракаса. Хвана ме здраво през кръста, но не ме задържа и миг повече, отколкото бе необходимо. Не искаше да се просмуква с миризмата ми.
В гората провери дали камшикът е още в ботуша ми.
— Дясното ти стреме се нуждае от скъсяване — отбеляза той, след като подкарахме конете в тръс. Искаше конят ми да е оседлан подходящо за препускане, в случай че се наложи да бягам. Намръщих се, дръпнах юздите на Ракаса и оправих стремето.
Познатото ми вече поле се ширна пред мен. Матю помириса въздуха. Сграбчи юздите на Ракаса и я накара да спре. Все още беше бесен.
— Там има заек. — Кимна на запад.
— Виждала съм заек — казах спокойно. — И мармот, и коза, и сърна.