Приставът огледа възтясното стайче на колежкия регистратор. За пакета с даровете явно нямаше място: на дивана беше легнал домакинът, на стола седеше самият Ксаверий Феофилактович, масата беше затрупана с книги. Други мебели в стаята нямаше, дори гардероб — дрехите висяха на пирони, забити в стената.
— Как е, боли ли още?
— Никак — послъга малко Ераст Петрович. — Дето има една дума, още утре можем да махаме шевовете. Плъзна ми се по ребрата, иначе нищо ми няма. И главата ми е наред.
— Абе я си боледувайте, заплатата нали върви — Ксаверий Феофилактович виновно смръщи вежди. — Да ме прощавате, значи, че не се отбих толкова време. Кой знае какво сте си помислили — като му трябваше рапорта, веднага дотърча в болницата, а после, като му свърших работата и станах ненужен, хич не се мярка. Аз пращах хора при лекаря да сме в течение, ама нямаше как да се измъкна, че да дойда при вас. В управлението е почнала една: денонощно все сме там, Бога ми. — Приставът поклати глава и поверително сниши глас: — Вашият Ахтирцев излезе не кой да е, ами роден внук на негова светлост канцлера Корчаков, ни повече, ни по-малко.
— Какво говорите! — ахна Фандорин.
— Баща му е посланик в Холандия, женен е за втори път, а вашият познат живеел в Москва при леля си, княгиня Корчакова, в личния й palazzo28 на улица „Гончарная“. Княгинята лани се споминала, завещала всичко на него, пък той и от покойната си майка наследил сума нещо. И като се започна една галимация, стой, та гледай. Първо на първо, изискаха делото за личен контрол при генерал-губернатора, самия княз Долгоруков. А то и дело няма, няма за какво да се хванеш. Убиеца никой освен вас не го е виждал. Бежецкая, както ви казах предния път, изчезна яко дим. Къщата е празна. Няма ни слуги, ни документи. Върви я търси, ако си нямаш работа. Не е ясно каква е, не е известно отде се е взела. Според пашапорта е дворянка от Вилно29. Запитахме ги — там не са и чували за нея. Както и да е. Вика ме миналата седмица негово превъзходителство. „Ще ме прощаваш, казва, Ксаверий, познавам те отдавна и уважавам твоята добросъвестност, но работата тук надхвърля твоя мащаб. От Петербург пристига нарочен следовател, чиновник за специални поръчения към шефа на жандармерията и началник на Трето отделение30, негово превъзходителство Лаврентий Аркадиевич Мизинов. Схващаш ли каква клечка? От новите, разночинец31, човек на бъдещето. Кара я по науката. Бил майстор по най-заплетените случаи, къде ще се мерим с него“ — Ксаверий Феофилактович ядосано се прокашля. — Той, видиш ли, е човекът на бъдещето, а Грушин е човек на миналото. Както и да е. Преди три дни сутринта пристигна. Ще рече, в сряда, на двайсет и втори. Казва се Иван Францевич Брилинг, статски съветник. Още на трийсет години! И като се започна… Ей на, днес е събота, а съм на работа от девет сутринта. Пък снощи до единайсет вечерта все се съвещавахме, чертахме схеми разни. Нали си спомняте къде пиехме чай, в бюфета. Сега вместо самовара са сложили телеграф и двайсет и четири часа в денонощието там дежури телеграфист. Можеш да пратиш депеша кеф ти до Владивосток, кеф ти до Берлин, и веднага ти идва отговор. Половината агенти разгони, другата половина докара със себе си от Питер. Само него слушат. Мен ме разпита за всичко най-подробно и ме изслуша най-внимателно. Вече си бях рекъл, че ще ме уволни, ама на, имало още полза от пристава Грушин. Всъщност аз за какво дойдох, драги — сепна се Ксаверий Феофилактович. — Исках да ви предупредя. Той се кани днес лично да дойде при вас, иска лично да ви разпита. Не се притеснявайте, нямате вина за нищо. Дори сте ранен при изпълнение на служебен дълг. Нали няма да ме изложите? Кой да знае, че така ще се обърнат нещата?
Ераст Петрович тъжно огледа мизерното си жилище. Няма що, страхотно впечатление ще направи на голямата клечка от Петербург.
— Може би е по-добре аз да дойда до управлението? Честна дума, вече съм съвсем добре.
— Хич не си го помисляйте! — заръкомаха приставът. — Да не искате да ме издадете, че съм идвал да ви предупредя? Стойте си мирен. Той си записа адреса ви, днес на всяка цена ще дойде.
„Човекът на бъдещето“ се появи чак привечер, между шест и седем, и Ераст Петрович успя да се подготви напълно. Съобщи на Аграфена Кондратиевна, че очаква да го посети генерал, тъй че Малашка да позамие пода в антрето, да прибере някъде изгнилия скрин и най-важното да не вземе да готви любимата си зелева супа. В собствената си стая раненият също предприе генерално подреждане: придаде по-представителен вид на окачените по пироните дрехи, прибра книгите под леглото, на масата останаха само един френски роман, „философските есета“ на Дейвид Юм на английски и „Записки на парижкия криминалист“ от Жан Дьобре. После махна Дьобре и сложи вместо него „Наставление по правилно дишане от истинския индийски брахман г-н Чандра Джонсън“, по което всяка сутрин правеше гимнастика за укрепване на духа. Нека майсторът на заплетените случаи види, че тук живее беден, но любознателен човек. За да подчертае тежестта на раната, Ераст Петрович сложи на стола до дивана стъкленичка с някакъв мехлем, взет назаем от Аграфена Кондратиевна, после полегна и върза на главата си бяло шалче. По този начин търсеният ефект май беше постигнат — изглеждаше скръбно и мъжествено.
30
Жандармерийска служба, изпълняваща функциите и на охрана, и на политическа полиция. — Б.пр.