Статският съветник изпитателно изгледа младежа и закачливо подсвирна:
— Ето какво било… Така си и мислех. Вече виждам, че Амалия Бежецкая е наистина опасна персона… Особено за млади романтици в период на полово съзряване.
Доволен от ефекта, който предизвика у събеседника му тази шега, Иван Францевич се изправи и още веднъж огледа всичко.
— Десет рубли ли плащате за тази дупка?
— Дванайсет — с достойнство отвърна Ераст Петрович.
— Познат декор. И аз така живях на времето. Като гимназист в славния град Харков. Аз съм като вас — рано останах без родители. Впрочем това дори е полезно за формирането на личността. Съгласно щатното разписание заплатата ви е трийсет и пет рубли, нали? — отново без най-малка пауза попита статският съветник.
— Плюс добавка на тримесечието за извънредна работа.
— Ще разпоредя да ви отпуснат петстотин рубли премия от специалния фонд. За усърдието и опасността, на която сте се изложили. И тъй, до утре. Като дойдете, ще работим по версиите.
И вратата се затвори зад гърба на необикновения посетител.
Управлението на криминалната полиция наистина беше променено до неузнаваемост. Из коридорите делово препускаха някакви непознати господа с папки под мишница и дори старите колеги вече не се движеха отпуснато, а бодро и стегнато. В пушалнята — чудо на чудесата — нямаше жива душа. Ераст Петрович от любопитство надникна в бившия бюфет. Действително вместо самовара и чашите на масата стоеше апарат на Бодо, а телеграфистът с униформена куртка го изгледа строго и въпросително.
Следственият щаб се бе разположил в кабинета на бившия началник на управлението — от вчера господин полковникът бе отстранен от длъжност. Ераст Петрович, все още леко пребледнял след болезнената процедура по сваляне на шевовете, почука и надникна вътре. Кабинетът също беше променен: удобните кожени кресла бяха изчезнали, вместо тях имаше три реда обикновени столове, а при стената бяха поставени две училищни черни дъски; целите изписани с някакви схеми. Изглежда, съвещанието беше току-що приключило — Брилинг триеше с кърпа тебеширените си ръце, а чиновниците и агентите, беседвайки угрижено, се точеха към изхода.
— Влизайте, Фандорин, влизайте, не стойте на вратата — подкани новият стопанин на кабинета притеснения Ераст Петрович. — Закърпиха ли ви? Чудесно. Ще работите непосредствено с мен. Бюро няма да ви трябва, няма да имате време за седене. Жалко, че закъсняхте, тук водихме интересна дискусия по повод „Азазел“ от вашия рапорт.
— Значи има такъв? Не ми се е счуло? — наостри уши Ераст Петрович. — Аз пък помислих, че ми се е сторило.
— Не ви се е сторило. Азазел е съгрешил ангел. Колко имахте по вероучение? Спомняте ли си за „козел отпущения?“ Та значи, ако сте забравили, те са били два. Единият за Бога — за изкупление на греховете, а вторият — за Азазел, да не се разгневи. В еврейската „Книга на Енох“ Азазел учи хората на разни лоши работи: мъжете да воюват и да правят оръжие, жените да си боядисват лицата и да погубват плода. С една дума, метежен демон, дух прокуден32.
— Но какво може да означава това?
— Един колежки асесор33 от вашите московчани разви тук цялостна хипотеза. За тайна юдейска организация. Разказа и за чифутския Синедрион, и за кръвта на християнските младенци. Бежецкая според него излиза дъщеря Израилева, а Ахтирцев — агнец, принесен в жертва пред олтара на еврейския Бог. Много добре ги знам тия юдофобски измишльотини още от Петербург. Ако е станало нещо лошо, а причините не са ясни, веднага изскача Синедрионът.
— А вие какво предполагате… шефе? — Фандорин с вътрешен трепет произнесе необичайното обръщение.
— Заповядайте да видите — Брилинг отиде до една от дъските. — Ето тия четири кръгчета в горната част са четирите версии. Първото кръгче, както виждате, е с въпросителна. Това е най-отчайващата версия: убиецът е действал самостоятелно и вие с Ахтирцев сте били негови случайни жертви. Може да е бил маниак, побъркан на тема демонизъм. Тук сме в задънена улица, докато не се извършат нови сходни престъпления. Изпратих телеграфни запитвания до всички губернии дали не са регистрирани подобни убийства. Но се съмнявам да успеем — ако такъв маниак е имал някакви прояви, щях да го знам. Второто кръгче с буквите АБ е Амалия Бежецкая. Тя е безусловно под подозрение. От нейния дом лесно е могло да ви проследят до „Крим“. Пък и бягството. Но не е ясен мотивът за убийството.