— Карти — учуди се Фандорин.
— Играете ли?
— Не пипвам. Татко забраняваше да докосвам карти, казваше, че той е изиграл и своето, и моето, и за три поколения Фандорини напред.
— Лошо — угрижено каза Брилинг. — Щом не играете, просто нямате никаква работа при графа. Както и да е, вземете лист хартия и пишете.
Четвърт час по-късно Ераст Петрович можеше без запъване да различава боите и знаеше коя карта е по-силна, а коя по-слаба, само малко бъркаше картинките — все забравяше дамата ли е по-силна, или валето.
— Безнадежден сте — тегли черта шефът. — Но няма страшно. При графа така и така не се играе преферанс38 или други по-интелигентни игри. Там си падат по най-примитивните, да става по-бързо и да носи повече пари. Агентите донасят, че Зуров предпочита stross, при това в най-опростения вариант. Внимавайте, обяснявам правилата. Който раздава, се нарича „банка“. Вторият е „понтьор“. И единият, и другият играят със собствена колода. Понтьорът избира от своята колода една карта — например деветка. Слага я пред себе си с шарката нагоре.
— Шарката е гърбът, нали? — уточни Фандорин.
— Да. След това понтьорът залага — да речем десет рубли. Банката започва да „трупа“: отваря горната карта от своята колода и я слага отдясно (тя се нарича „лоб“), втората слага отляво (тя се нарича „сонник“).
„Лоб — дс., сонник — лв.“ старателно си записваше Ераст Петрович.
— Тогава понтьорът открива своята деветка. Ако „лобът“ също е деветка независимо от боята банката прибира залога. Това се нарича „убива деветката“. В такъв случай залогът, тоест сумата, за която играят двамата, нараства. Ако деветката излезе като „сонник“, тоест като втора карта — печели понтьорът, той „намира деветката“.
— А ако нито една от двете карти не е деветка?
— Ако не излезе деветка, банката вади следващия чифт карти. И така, докато не излезе деветка. Това са правилата. Елементарни са, но можеш да се опропастиш до шушка, особено ако си понтьор и през цялото време удвояваш залога. Затова запомнете, Фандорин, трябва да играете само ако сте банка. Няма нищо сложно — слагате картите една надясно, една наляво, карта надясно, карта наляво. Банката не губи повече от първоначалния залог. Не играйте понтьор, а ако ви се падне по жребий, започвайте с ниски залози. На stross се играе до пет тура, после остатъкът от залога отива в банката. Идете в касата да вземете двеста рубли за губене.
— Цели двеста? — ахна Фандорин.
— Не „цели“, а „само“ двеста. Постарайте се сумата да ви стигне за цяла нощ. Ако фалирате бързо, не е задължително да си тръгвате веднага, можете да поостанете известно време. Но без да предизвиквате подозрения, разбрано? Ще ходите да играете всяка вечер, докато не постигнете резултат. Дори да се окаже, че Зуров не е замесен, това също е резултат. Ще отпадне една версия.
Ераст Петрович мърдаше устни, загледан в записките си.
— „Купи“ червените сърчица ли бяха?
— Да. Понякога им викат „чорт“ или „кьор“, от coeur39. Вървете при шивача. Костюмът ви за довечера е вече ушит, а до утре на обяд ще е готов и целият ви гардероб за всякакви ситуации. Марш-марш, Фандорин, достатъчно работа си имам и без вас. От Зуров — право тук. По всяко време. Цяла нощ съм в управлението.
И Брилинг забоде нос в бумагите си.
Глава осма,
В опушения салон се играеше на шест маси със зелено сукно — някъде по четирима, някъде по двама. Край всяка маса се тълпяха и кибици: по един-двама там, където играта вървеше на дребно, и цяло гъмжило край масите, където залозите вървяха нагоре. При графа не се сервираха пиене и мезета, желаещите можеха да идат в гостната и да пратят лакей до трактира, но се поръчваше само шампанско, и то само в случай на голям късмет. Отвсякъде се носеха кратки, неразбираеми за непосветения възгласи:
— Je coupe40!
38
Традиционна за Русия игра, подобна донякъде на бридж. (от фр. preference — предпочитане) — Б.пр.