— Сто рубли? — плахо предложи той.
— Какво? Тук да не е кръчма?
— Добре, триста — Ераст Петрович сложи на масата всичките си пари, включително и стоте рубли, спечелени преди малко.
— Le jeu n’en vaut pas la chandelle46 — сви рамене графът.
— Но за начало става. — Той измъкна карта от своята колода и небрежно хвърли върху нея три стотачки. — Плаща.
„Лоб“ надясно, спомни си Ераст Петрович и внимателно сложи отдясно дама с червени сърчица, а отляво седмица пика.
Иполит Александрович с два пръста обърна своята карта и леко се намръщи. Беше дама каро.
— Я го виж ти новака — подсвирна някой. — Добре фризира дамата.
Фандорин неумело размеси колодата.
— Плаща — иронично каза графът и хвърли на масата шест банкноти. — Ех, да би мирно седяло, не би чудо видяло.
Как се викаше картата отляво? — мъчеше се да си спомни Ераст Петрович. Тази тука е „лоб“, а другата… брей, по дяволите. Срамота. Ами ако вземе да ме попита? Да надникне ли в тефтерчето, не, това е тъпа работа.
— Браво! — завикаха зрителите. — Графе, c’est un jeu interessant47, как мислите?
Ераст Петрович видя, че отново е спечелил.
— Я стига с тоя френски! Що за глупав навик да втъквате в руската по половин френска фраза? — ядно се огледа Зуров, макар че самият той току вмъкваше френски изрази. — Хайде, Фандорин, раздавайте. Картата не е магаре, все ще подкара. Плаща.
Надясно — валето е „лоб“, наляво — осмицата е…
Иполит Александрович обърна десетка. Фандорин я надцака с четвъртото раздаване.
Масата вече бе заобиколена от всички страни и успехът на Фандорин беше заслужено оценен.
— Фандорин, Фандорин — разсеяно мърмореше Иполит Александрович, тропайки с пръсти по колодата. Най-сетне извади карта, отброи две хиляди и четиристотин.
Шестицата пика падна под „лоба“ от първия абцуг.
— Каква е тая ваша фамилия? — освирепя графът. — Фандорин! Да не сте грък? Фандораки, Фандоропуло!
— Защо да съм грък? — обиди се Ераст Петрович, който добре помнеше подигравките на заядливите си съученици с древната му фамилия (прякорът на Ераст Петрович в гимназията беше „Фъндък“). — Нашият род, графе, е също толкова руски, колкото и вашият. Фандорини са били на царска служба още при Алексей Михайлович48.
— Ами да — оживи се старчето с червения нос, доброжелателят на Ераст Петрович. — При Екатерина Велика също е имало един Фандорин, много любопитни бележки е оставил.
— Бележки, бележки, днес съм в загуби тежки — мрачно изримува Зуров и подравни голяма пачка банкноти. — Плаща! Раздавайте, дяволите ви взели!
— Le dernier cour, mesieurs49! — разнесе се из тълпата.
Всички втренчено наблюдаваха двете еднакви купчини омачкани банкноти — едната пред банката, другата пред понтьора.
В гробната тишина Фандорин взе да разпечатва две нови колоди, мислейки си все за същото: малинник ли беше… или лимонник?
Надясно асо, наляво също асо. Зуров има поп. Надясно дама, наляво десетка (ха сега де, кое беше по-силно — дамата или валето?). Надясно седмица, наляво шестица.
— Не ми дишайте във врата! — яростно изрева графът и няколко души бързо отскочиха назад.
Надясно осмица, наляво деветка. Надясно поп, наляво десетка. Поп!
Хората наоколо виеха и се превиваха от смях. Иполит Александрович седеше като вцепенен.
Сонник! — изведнъж си спомни Ераст Петрович и радостно се усмихна. Картата отляво е сонник. Колко странна дума.
Неочаквано Зуров се наведе през масата, стоманените му пръсти приклещиха устните на Фандорин и ги извиха.
— Не смейте да се хилите! Като сте направили удара, имайте възпитанието да се държите цивилизовано! — бясно изсъска графът почти в лицето на противника си. Кървясалите му очи гледаха страшно. В следващия миг той блъсна Фандорин в брадичката, облегна се на стола си и скръсти ръце на гърдите.
— Това е вече прекалено, графе! — извика един от офицерите.
— Че да не би да бягам? — пророни през зъби Зуров, без да сваля очи от Фандорин. — Ако някой се чувства засегнат, готов съм да отговарям.
Възцари се наистина гробно мълчание.
Ушите на Ераст Петрович бучаха ужасно, страх го беше само от едно — да не се уплаши. Впрочем, боеше се също да не му трепне гласът.
— Вие сте безчестен негодник. Просто не искате да плащате — каза Фандорин и гласът му все пак потрепери, но това вече нямаше значение. — Обявявам ви дуел.
— Геройстваме пред публиката, а? — сви устни Зуров. — Ще ви видя как ще танцувате пред дулото. На двайсет крачки с бариера. Стреля кой когато си иска, но после застава пред бариерата. Уплашихте ли се?
48
Вторият цар от династията Романови (1629–1676), царувал от 1645 г., баща на Петър Първи. — Б.пр.