— Добре, Джон, можете да си лягате. Днес няма да имам повече нужда от вас — тя сподави прозявката си.
След като вратата се затвори зад мистър Морбид, Амалия Казимировна небрежно хвърли писмата на бюрото и отиде до прозореца. Фандорин рязко се дръпна зад издатината, сърцето му бясно туптеше. Огромните очи на Бежецкая се бяха втренчили с невиждащ поглед в гъстия лепкав мрак (само стъклото му пречеше да я докосне с ръка). Тя умислено промърмори на руски:
— Каква скука, Боже Господи. Да киснеш тук, докато мухлясаш…
После направи нещо много странно: отиде до аплика във вид на амурче и натисна бронзовия пъп на малолетния бог на любовта. Окачената до аплика гравюра (май нещо ловджийско) безшумно се плъзна встрани и се показа медна вратичка с кръгла дръжка. Бежецкая се пресегна, тъй че дантеленият ръкав оголи изящната й ръка, позавъртя дръжката и вратичката с мелодичен звън се отвори. Фандорин залепи нос о стъклото, да не изпусне най-важното.
Амалия Казимировна, която в този момент приличаше повече от всякога на египетска царица, грациозно се протегна, взе нещо от сейфа и се обърна. В ръцете си държеше синя кадифена чанта.
Тя седна пред бюрото и извади от чантата голям жълт плик, а от него — ситно изписан лист. Отвори с ножа новите писма и преписа нещо от тях върху листа. Всичко това отне не повече от две минути. После прибра писмата и листа в чантата, запали една пахитоска и няколко пъти силно дръпна, умислено зареяла поглед някъде в пространството.
Ръката, с която Ераст Петрович се държеше за клоните, изтръпна, дръжката на колта болезнено се впиваше в хълбока му, пък и стъпалата започнаха да го болят от неудобната поза. Нямаше да издържи още дълго в това положение.
Най-сетне Клеопатра угаси цигарата, стана и се оттегли в далечния, слабо осветен ъгъл на стаята, някаква ниска врата се отвори, пак се затвори и отвътре се дочу звук на течаща вода. Очевидно там се намираше банята.
Синята чанта лежеше съблазнително на бюрото, а вечерният тоалет на жените, както е известно, трае дълго… Фандорин бутна прозореца, прехвърли крак през перваза и в следния миг се озова в стаята. Хвърляйки от време на време погледи към банята, където водата продължаваше да шурти, той изсипа чантата на бюрото.
Изпаднаха куп писма и познатият му вече жълт плик. Отгоре беше изписан адресът:
Mr. Nicolas M. Croog, Poste restante, l’Hotel des postes, S.-Peterbourg, Russie63
Дотук добре. Вътре имаше разграфени листове, изписани на английски с добре познатия на Ераст Петрович наклонен почерк. В първата колона — някакви номера, във втората — имената на държави, в третата — чин или длъжност, в четвъртата — дати, в петата — също дати, различни дни на месец юни във възходящ ред. Последните три вписвания, направени явно току-що, изглеждаха така:
| №1053F | Бразилия | Началник на личната охрана на императора | изпратено на 30 май | получено на 28 юни 1876 |
| №852F | Северно-американски съединени щати | заместник-председател на сенатски комитет | изпратено на 10 юни | получено на 28 юни 1876 |
| №354F | Германия | председател на окръжен съд | изпратено на 25 юни | получено на 28 юни 1876 |
Стоп! Писмата, пристигнали днес в хотела за мис Олсен, бяха от Рио де Жанейро, Вашингтон и Щутгарт. Ераст Петрович разрови пликовете и извади бразилския. Вътре на листче без обръщение и без подпис имаше един-единствен ред:
30 май, началник на личната охрана на императора, №1053F
И тъй, Бежецкая кой знае защо преписва съдържанието на получените писма и след това праща листа в Петербург до някой си мосю Никола Кроог, по-точно мистър Николас Кроог. Защо? И защо тъкмо в Петербург? Изобщо какво значи всичко това?
Въпросите се блъскаха с лакти, катереха се един връз друг, но нямаше време за размисъл — водата във ваната спря да шурти. Фандорин набързо напъха книжата и пликовете в чантата, но не успя да се оттегли през прозореца. На вратата на банята беше застинала тънката бяла фигура.
Ераст Петрович моментално измъкна от колана си револвера и със съскащ шепот нареди:
— Госпожо Бежецкая, само един звук — и ще ви застрелям. Елате тук и седнете! По-живо!
Тя мълчаливо се приближи, взряна в него като омагьосана с бездънните си мъждиви очи, и седна пред бюрото.
— Май не ме очаквахте? — поинтересува се саркастично Ераст Петрович. — Сигурно ме имате за пълен глупак?
Амалия Казимировна мълчеше, погледът й беше внимателен и малко учуден, сякаш виждаше Фандорин за пръв път.
— Какво означават тия списъци? — посочи той с колта чантата. — Какво общо има Бразилия? Какво означават номерата? Хайде, отговаряйте!
63
За г-н Николас М. Кроог, до поискване, Централна поща, С. Петербург, Русия (фр.) — Б.пр.