След нощните сътресения денят на Ераст Петрович при цялата си наситеност беше някак накъсан, сякаш се състоеше от отделни слабо свързани помежду си фрагменти. Фандорин уж размишляваше, уж вземаше никакви осмислени решения, уж дори действаше, но всичко ставаше някак от само себе си, извън общия сценарий. Последният ден на юни остана в паметта на нашия герой като поредица от ярки картинки, между които чернееха празноти.
Утро, брегът на Темза в района на доковете. Тихо, слънчево време, въздухът се е изчистил след бурята. Ераст Петрович седи по бельо на ламаринения покрив на нисичък склад. До него са разхвърляни мокрите дрехи и ботушите. Кончът на единия е разпран, разтворен паспорт и банкноти съхнат на слънце. Мислите на оцелелия се прескачат, преплитат, но неизменно се връщат в основното русло.
Те си мислят, че съм мъртъв, а аз съм жив — това първо. Те си мислят, че вече никой не знае за тях, а аз зная — това второ. Синята чанта изчезна — това трето. Никой няма да ми повярва — това четвърто. Ще ме вкарат в лудница — това пето…
Не, започни отначало. Те не знаят, че съм жив — това първо. Не ме издирват вече — това второ. Докато се сетят да питат къде се е дянал Пижов, ще мине време — това трето. Сега вече мога да ида в посолството и да бия телеграма на шефа — това четвърто…
Не. Не става в посолството. Ами ако там не само Пижов се е изюдил? Ще съобщят на Амалия и всичко ще започне отначало. Не бива никого да посвещавам в тая история. Освен шефа. И с телеграма не става. Ще си рече човекът, че Фандорин е мръднал от многото европейски впечатления. Да пратя писмо до Москва? Може, ама много ще се забави.
Какво да правя? Какво да правя? Какво да правя?
Днес по тукашен стил е последният ден на юни. Тъкмо днес Амалия ще тегли чертата на юнските си сметки и пратката ще замине за Петербург при Николас Кроог. Пръв ще загине действителният статски съветник, оня, заслужилият, с децата. Той им е под ръка в Петербург; ще го докопат за нула време. Доста глупаво от тяхна страна — да пишат от Петербург до Лондон, че да получат отговора отново в Петербург. Слабостите на конспирацията. Очевидно филиалите на тайната организация не знаят къде се намира главният щаб. Или пък щабът се мести от една държава в друга? Сега е в Петербург, след месец ще е някъде другаде. Или не е щаб, а само един човек? Кой, Кроог? Това би било прекалено просто, обаче Кроог трябва да бъде задържан, при това с писмото.
Как да спрем писмото?
Няма как. Невъзможно е.
Стоп. Не е възможно да го спрем, но е възможно да го изпреварим! Колко дни пътува пощата до Петербург?
Следващото действие се разиграва няколко часа по-късно в директорския кабинет на Източноцентралния пощенски окръг на град Лондон. Фандорин се е представил като руски княз. Директорът е поласкан и го нарича prince и Your Highness78, произнасяйки титлите с нескривано удоволствие. Ераст Петрович е облечен с елегантен полуфрак и тънко бастунче, без каквито истинският prince не може.
— Много съжалявам, prince, но ще загубите вашия облог — за трети път обяснява пощенският началник на несъобразителния руснак. — Вашата страна е член е учредения миналата година Световен пощенски съюз, който обединява 22 държави с над 350-милионно население. В това пространство са валидни единни регламенти и тарифи. Ако писмото е изпратено като бързо от Лондон днес, на 30 юни, няма начин да го изпреварите — след точно шест дни, сутринта на 6 юли то ще е стигнало в пощата на Санкт Петербург. Да де, няма да е на шести, а на който ден излиза по вашия календар.
— Ама защо то ще пристигне, пък аз не? — упорито не проумява „князът“. — Няма да лети по въздуха, я?
Директорът с важна физиономия пояснява:
— Разбирате ли, ваше височество, пликовете с щемпел „бърза поща“ се доставят без миг закъснение. Да предположим, че се качите на гара Уотърлу в същия влак, с който пътува бързото писмо. В Дувър се качвате на същия ферибот. Дори на Северната гара в Париж ще стигнете едновременно.
— Тогава къде е проблемът?
— В това — тържествува директорът, — че няма нищо по-бързо от бързата поща! Пристигнали сте в Париж и трябва да се качите на влака за Берлин. Трябва да се снабдите с билет, нали не сте си го купили предварително? Трябва да намерите файтон и да прекосите целия център, за да стигнете до другата гара. Трябва да изчакате берлинския влак, който тръгва веднъж на ден. Сега да се върнем при нашето бързо писмо. То направо от Северната гара със специална пощенска дрезина се доставя по околовръстната жп линия до първия влак, който заминава в посока изток. Това може дори да не е пътнически влак, може да е товарен, в който има пощенски вагон.