Ераст Петрович още беше под впечатлението на чудото, станало пред очите му.
— Това си е направо „Хиляда и една нощ“! Истинско вълшебство! А има хора, които осъждат прогреса!
— За прогреса ще си поприказваме по пътя. За жалост освободих каретата, така че ще трябва да търсим файтон. Хвърлете по дяволите тая чанта! Марш-марш!
Обаче не остана време да си поприказват за прогреса — пътуваха до Аптекарския в пълно мълчание. Ераст Петрович се тресеше от възбуда и на няколко пъти се опита да предизвика шефа да говори, но напразно: Брилинг бе в лошо настроение — изглежда, все пак беше поел сериозен риск, подхващайки операция на своя глава.
Бледата северна вечер леко припадаше над просторите на Нева. Фандорин си помисли, че тази светла лятна нощ идва много навреме — така или иначе, днес няма да се спи. А не беше спал и предната нощ във влака, все се притесняваше да не изтърве писмото… Файтонджията въртеше камшика, усърдно заработвайки обещаната му рубла, и те стигнаха бързо до местоназначението.
Петербургският естернат, красива жълта сграда, принадлежала преди на Инженерния корпус, отстъпваше по размери на московската, затова пък беше потънала в зеленина. Райско местенце — наоколо се простираха градини и богаташки вили.
— Ох, какво ли ще стане с децата — въздъхна Фандорин.
— Нищо няма да им стане — недружелюбно отговори Иван Францевич. — Милейди ще назначи друг директор и това ще е.
Пристройката на естерната се оказа величава сграда в екатеринински стил, която гледаше към уютна сенчеста уличка. Пред очите на Ераст Петрович се изправи овъглен от мълния бряст, протегнал мъртви клони към осветения прозорец на втория етаж. В къщата цареше тишина.
— Чудесно, жандармерията още не е пристигнала — каза шефът. — Няма и да ги чакаме, най-важното сега е да не подплашим Кънингам. Ще говоря аз, вие мълчете. И бъдете готов за всякакви изненади.
Ераст Петрович мушна ръка през цепката на сакото и усети успокояващия хлад на херщала. Сърцето му се свиваше в гърдите — но не от страх, понеже нямаше от какво да се страхува с Иван Францевич, а от нетърпение. Сега, сега всичко ще излезе наяве!
Брилинг разтърси енергично медното звънче и звънливото дрънчене се разнесе околовръст. През отворения прозорец над партера се подаде рижа глава.
— Отворете, Кънингам — чу се силният глас на шефа. — Имам спешна новина за вас!
— Брилинг, вие ли сте? — учуди се англичанинът. — Какво има?
— Извънредно произшествие в клуба. Трябва да ви предупредя.
— Момент, слизам. Лакеят днес почива. — И главата се скри.
— Аха — прошепна Фандорин. — Нарочно е отпратил лакея. Със сигурност работи по писмото!
Брилинг нервно потропваше по вратата с кокалчетата на пръстите си — Кънингам нещо не бързаше.
— Да не избяга? — подплаши се Ераст Петрович. — През задния изход, а? Да изтичам ли да застана оттатък?
Но в този момент отвътре се дочуха стъпки и вратата се разтвори.
Кънингам се беше изправил на прага, облечен с дълъг халат, украсен с вити шнурове. Бодливите му зелени очи спряха за миг върху лицето на Фандорин и клепачите трепнаха едва забележимо. Позна ме!
— What’s happening?81 — англичанинът беше застанал нащрек.
— Да идем в кабинета — отвърна на руски Брилинг. — Много е важно.
Кънингам се поколеба за секунда, след което с жест ги прикани да го последват.
Домакинът и неканените гости се качиха по дъбовата стълба и се озоваха в богата, но явно делова стая. Целите стени бяха в рафтове, отрупани с книги и някакви папки, при прозореца, до огромното писалище от карелска бреза, се виждаше някакъв скрин. На всяко негово чекмедже имаше златен етикет.
Но Ераст Петрович не се интересуваше от чекмеджетата (нали Кънингам няма да държи секретни документи на толкова видно място), ами листовете, сложени на масата и покрити с хвърления набързо отгоре брой на „Биржевые ведомости“.
Иван Францевич май мислеше по същия начин — той пресече кабинета и спря до бюрото, с гръб към отворения прозорец с нисък перваз. Вечерният вятър леко поклащаше тюлената завеса.
Схванал отлично маньовъра на шефа, Фандорин остана до вратата. Сега Кънингам нямаше накъде да мърда.
Англичанинът, изглежда, заподозря нещо.
— Държите се странно, Брилинг — каза той на добър руски. — И какво прави тук тоя човек? Виждал съм го и преди, той е полицай.
Иван Францевич изгледа Кънингам изпод вежди, ръцете му бяха в джобовете на широкия редингот.