— Да, полицай е. А след няколко минути тук ще има още много полицаи, така че нямам време за обяснения.
Дясната ръка на шефа изскочи от джоба, Фандорин видя, че тя държи неговия „смит енд уесън“, но не сколаса да се зачуди, понеже също извади револвера — ето, започна се!
— Don’t82!… — вдигна рязко ръка англичанинът и в същия миг изтрещя изстрел.
Някаква сила запрати Кънингам по гръб на пода. Вцепененият Ераст Петрович видя широко отворените му още живи зелени очи и малката тъмна дупчица насред челото.
— Господи, шефе, защо?!
Той се обърна към прозореца. Право в лицето му беше зяпнало черно дуло.
— Вие го погубихте — произнесе Брилинг с някак неестествен глас. — Прекалено добър детектив сте. И затова, млади приятелю, се налага да ви убия, за което искрено съжалявам.
Глава четиринадесета,
Изгубил ума дума, клетият Ераст Петрович прекрачи напред.
— Не мърдайте! — ожесточено кресна шефът. — И няма какво да го размахвате това пушкало, не е заредено — Никога ли не сте чували, че оръжието първо се проверява за патрони? По дяволите, бива ли да сте толкова доверчив? Човек може да вярва само на себе си!
Брилинг запрати димящия смит енд уесън на пода, право в краката на Фандорин и измъкна от левия си джоб херщал, същия като неговия.
— Ето, моят револвер е напълно зареден и след малко ще видите, че е точно така — трескаво редеше Иван Францевич, който се ядосваше все повече и повече. — После, като го намерят в ръката на тоя нещастник Кънингам, всички ще разберат, че сте се изпозастреляли. Почетното погребение и разчувстваните речи са от мен, знам, че държите на тия неща. Не ме зяпайте така като пребито псе, проклет да сте!
Фандорин с ужас осъзна, че шефът е напълно невменяем и в отчаян опит да пробуди размътения му мозък извика:
— Шефе, това съм аз, Фандорин! Иван Францевич! Господин статски съветник!
— Действителен статски съветник — подсмихна се накриво Брилинг. — Не сте в час, Фандорин. Повишен с височайши указ от седми юни. Награда за успешното обезвреждане на терористичната организация „Азазел“. Така че вече можете да ми казвате „ваше превъзходителство“.
Тъмният силует на Брилинг на фона на прозореца бе сякаш изрязан с ножица и залепен върху сива хартия. Мъртвите клони на бряста зад гърба му стърчаха във всички посоки като зловеща паяжина. „Паяк — мина през ума на Фандорин. — Отровен паяк. Изтъка си паяжината, а аз се оплетох.“
Лицето на Брилинг се промени и Ераст Петрович проумя, че шефът вече се е докарал до необходимия градус на озлобление и всеки момент ще стреля. Отнякъде го сполетя стремглава мисъл, която моментално се разпиля на множество съвсем къси и малки мисли: трябва да дръпнеш предпазителя на херщала, иначе не можеш да стреляш, а той е стегнат, това е половин секунда или даже четвърт, няма време, няма никакво време…
Фандорин замижа и с див вик се хвърли напред, целейки шефа с глава в брадичката. Деляха ги не повече от пет крачки. Той не чу щракането на предпазителя. Изстрелът попадна в тавана, тъй като и двамата — И Брилинг, и Ераст Петрович — се катурнаха през ниския парапет и политнаха през прозореца.
Гърдите на Фандорин с все сила блъснаха ствола на изсъхналия бряст. Тялото му трошеше клоните в полета надолу и щръкналите им остатъци деряха лицето му. Кънтящият удар о земята насмалко да го зашемети, ала трескав порив за живот не му позволи да изгуби свяст. Ераст Петрович се надигна на четири крака и се заозърта като обезумял.
Шефа го нямаше никакъв. Но до стената се въргаляше малкият черен херщал. Както беше на четири крака, Фандорин се метна като котка отгоре му и завъртя глава на всички посоки.
Брилинг обаче беше изчезнал.
Чак когато чу мъчителното хриптене, Ераст Петрович се досети да погледне нагоре.
Иван Францевич някак нелепо, неестествено висеше над земята. Лъснатите му обувки потръпваха малко над главата на Фандорин. Под кръста на свети Владимир, където колосаната риза се разтичаше в алено петно, стърчеше остър пречупен клон, пронизал тялото на новоизлюпения генерал. И най-ужасното беше, че светлите му очи бяха вперени право в очите на Фандорин.
— Гадост… — ясно произнесе шефът, смръщил лице от болка или от погнуса. — Гадост… — И с пресипнал, неузнаваем глас издиша: — А-за-зел…
Ледена вълна заля тялото на Фандорин. Брилинг похърка още половин минута и замлъкна.
И сякаш дочакали този момент, иззад ъгъла зачаткаха копита и загромоляха колела. Пристигаха бричките с жандармерията.