— Я ела тук, драги — повика той с пръст тъкмо навреме появилия се кондуктор.
Онзи веднага се озова с поклон пред големеца.
— Какво ще обичате, г’сине?
Аристократът го хвана с два пръста за ревера и забоботи с приглушен бас:
— Младият господин, дето е настанен в първо, какъв е, що е, знаеш ли го? Много млад ми се види.
— И аз се чудя — шепнешком докладва кондукторът. — То се знае, първо купе се резервира само за извънредно важни персони, даже не всеки генерал може да се настани там. Само които пътуват по спешна и отговорна държавна работа.
— Знам — важният издиша пушек. — Пътувах веднъж така, с тайна инспекция из Новорусийско. Ама пък тоя съвсем зелен. Да не е някой от големските синчета? Златната младеж?
— Съвсем не, уважаеми г’сине, синчетата не ги пускат в първо купе, за тия работи се следи престрого. Изключение се прави само за великите князе84. Колкото до тоя, поинтересувах се, надникнах в пътния лист на началник-влака — сниши глас служителят.
— И какво? — насърчи го заинтригуваният господин.
Кондукторът, предвкусвайки щедър бакшиш, сложи пръст на устните:
— От Трето отделение. Следовател по особено важни дела.
— Естествено, че ще е „особено“. Просто „важните“ не ги настаняват в първо — мустакатият запази многозначително мълчание. — И той сега какво?
— Ами на, както се затвори в купето, така, речи го, не се е подавал навън. На два пъти чай рекох да предложа — къде ти! Забил нос в бумагите и седи, не помръдва. Нали видяхте, че в Петербург забавиха потеглянето с двайсет и пет минути? Заради него беше. Чакаха го да пристигне.
— Охо! — ахна пътникът. — Та това е нечувано!
— Случва се, случва се, ама крайно рядко.
— И не му ли пише името в пътния лист?
— Съвсем не, г’сине. Ни име, ни звание.
А Ераст Петрович отново и отново препрочиташе кратките редове на донесенията и нервно рошеше косата си. Мистичен ужас бе заседнал в гърлото му.
Току преди да тръгне за гарата, във ведомствената квартира, където Фандорин проспа непробудно почти цяло денонощие, се появи адютантът на Мизинов и му нареди да чака — пристигнали първите три депеши от посолствата, в момента ги дешифрирали и щели да ги докарат. Наложи се да чакат почти час и Ераст Петрович се притесни да не изтърве влака, но адютантът го успокои.
Щом влезе в огромното купе, тапицирано със зелено кадифе и обзаведено с бюро, меко канапе и два орехови стола, закрепени за пода, Фандорин отвори плика и потъна в четене.
Депешите бяха три: от Вашингтон, от Париж и от Константинопол — Всички бяха снабдени с еднотипна „шапка“:
„Спешно. За негово високопревъзходителство Лаврентий Аркадиевич Мизинов, в отговор на депеша с изх. №13476–8ж от 26 юни 1876 г.“
Подписите под донесенията бяха на самите господа посланици. Приликите свършваха дотук. Следваше текстът:
27 юни (9 юли) 1876 г. 12.15 ч. Вашингтон.
Интересуващото Ви лице е идентифицирано като Джон Прат Добс, избран на 9 юни т.г. за заместник-председател на сенатската комисия по бюджета. Широко известен в Америка човек, от хората, които тук наричат self-made man85. Възраст — 44 години. Ранният период от живота, мястото на раждане и потеклото му са неизвестни. Предполага се, че е забогатял по време на калифорнийската златна треска. Считан е за гений на предприемачеството. По време на гражданската война между Севера и Юга е съветник по финансовите въпроси на президента Линкълн. Съществува мнение, че не толкова доблестта на федералните генерали, а именно усилията на Добс са довели до победата на капиталистическия Север над консервативния Юг. През 1872 година е избран в Сената от щата Пенсилвания. Според осведомени източници Добс е гласен за министър на финансите.
09 юли (27 юни)1876 г. 16.45 ч. Париж.
Благодарение на познатия Ви агент Коко изяснихме чрез Военното министерство, че на 15 юни в звание вицеадмирал е бил произведен контраадмиралът Жан Антрепид86, назначен неотдавна за командващ Сиамската ескадра. Той е една от най-легендарните личности във френския флот. Преди двайсет години край бреговете на Тортуга френска фрегата настига в открито море лодка, в която имало едно момче, очевидно спасило се от корабокрушение. Стресът напълно заличил паметта на юношата, не е могъл да назове нито името си, нито дори народността си. Вземат го на кораба, кръщават го Жан, за фамилно име му служи названието на спасилата го фрегата. Издига се шеметно в кариерата. Участник в много експедиции и колониални войни. Особено се прочува по време на Мексиканската война. Миналата година предизвика сензация в Париж, като се ожени за голямата дъщеря на херцог дьо Роан. Подробности от служебното досие на интересуващото Ви лице изпращам със следващото донесение.
84
Титлите „велик княз“, „велика княгиня“, „велика княжна“ носят само децата на царуващи или вече покойни император и императрица — Б.пр.