— Това е сравнително проста операция. Мисля, че вече съм почти готов да я осъществя. Удряме участъка за съхраняване на спомените и мозъкът се превръща в празен лист хартия, все едно сте го изтрили с гума. Всички интелектуални заложби се запазват, но изчезват придобитите навици и знания. Получавате един чист, сякаш новороден човек. Спомняте ли си експеримента с жабата? След операцията тя беше забравила как се скача, но не беше изгубила двигателния рефлекс. Не помнеше как се ловят мушици, но гълтателният рефлекс остана непокътнат. И теоретически погледнато, бихме могли отново да я научим на всичко това. А сега да вземем нашия пациент… Какво сте ме зяпнали вие двамата? Хващайте и го слагайте на масата. Macht schnell!96
Ето момента! Фандорин се напрегна. Но подлецът Андрю толкова здраво обхвана раменете му, че нямаше никакъв смисъл да се опитва да докопа револвера. Тимофай щракна с нещо и стоманените обръчи отпуснаха гърдите на заложника.
— Едноо, двее, три! — изкомандва Тимофай, хванал Ераст Петрович за краката, и Андрю, все тъй вкопчен в раменете му, го вдигна като перце от фотьойла.
Те проснаха тялото на „опитното зайче“ по гръб върху операционната маса. Андрю продължаваше да го държи за лактите, а портиерът за глезените. Кобурът зверски му убиваше на кръста. Отново удари камбаната — край на междучасието.
— След като обработя синхронно с електрически импулси два участъка в мозъка, пациентът ще се освободи напълно от предшестващия житейски опит и може да се каже, че ще се превърне в младенец. Ще трябва тепърва да се обучава на всичко: да ходи, да дъвче, да ползва тоалетната, а впоследствие и да чете, да пише и тъй нататък. Предполагам, че това ще представлява интерес за вашите педагози, още повече вие имате известна представа за склонностите на тоя индивид.
— Да. Той има отлични реакции, смел е и е надарен с добре развито логическо мислене, както и с уникална интуиция. Надявам се, че всичко това се поддава на възстановяване.
При всяко друго положение Ераст Петрович би се почувствал поласкан от толкова положителна характеристика, но в този случай се сгърчи от ужас. Представи си как лежи в розова люлка с биберон в устата, а над него се е навела лейди Естер и нарежда с укор: „Ауу, кой се е подмокрил пак?“ Не, по-добре да умре!
— Има конвулсии, сър — за пръв път отвори уста Андрю. — Да не идва на себе си?
— Невъзможно е — отсече професорът. — Наркозата ще трае минимум два часа. Леките конвулсивни движения са нещо нормално. Другаде е опасността, милейди. Не разполагах с достатъчно време да изчисля точно необходимата сила на импулса. Ако го пуснем по-силен, отколкото трябва, това може да убие пациента или завинаги да го превърне в идиот. Ако пък се окаже недостатъчен, в подкорието се запазват смътни остатъчни образи, които някой ден под въздействието на външен дразнител може да се групират в ясен спомен.
Известно време баронесата запази мълчание, след това с явно съжаление в гласа произнесе:
— Не можем да рискуваме. Дайте силен импулс.
Странно жужене и пращене стигна до ушите на Фандорин и по тялото му полазиха тръпки.
— Андрю, острижете до кожа две кръгчета — ето тук и тук — Бланк докосна косата на лежащия Ераст Петрович. — Тук трябва да закрепим електродите.
— Не, тая работа ще я свърши Тимофай — решително обяви лейди Естер. — Аз си отивам. Не ща да гледам, после няма да заспя цяла нощ. Андрю, идвате с мен. Ще напиша няколко спешни телеграми, които после ще занесете до пощата. Да вземем предпазни мерки, преди да започнат да търсят нашия приятел.
— Да-да, милейди, тук само ще ми пречите — разсеяно отвърна професорът, зает с приготовленията. — Ще ви уведомя незабавно за резултата.
Железните клещи най-сетне отпуснаха лактите на Ераст Петрович.
Фандорин едва изчака да заглъхнат крачките зад вратата, отвори очи, рязко издърпа краката си, мълниеносно разгъна колене и така изрита Тимофай в гърдите, че го запрати в ъгъла. В следващия миг Ераст Петрович скочи от масата на пода и примижал от ярката светлина, изтръгна от кобура заветния херщал.
— Никой да не мърда! Убивам! — отмъстително изсъска възкръсналият. В тоя момент наистина много му се искаше да ги застреля и двамата — и тъпо примигващия Тимофай, и лудия професор, замръзнал в недоумение с две стоманени куки в ръцете. Тънки проводници свързваха тия куки с някаква сложна машина с мигащи лампички. Изобщо лабораторията беше пълна с всякакви интересни неща, но точно сега не беше време за разглеждане.