Портиерът не направи и опит да стане от пода и само се кръстеше, но с Бланк нещата, изглежда, не бяха толкова благоприятни. На Ераст Петрович му се стори, че ученият изобщо не е уплашен, а само вбесен от неочакваното препятствие, което заплашваше да провали експеримента. Ще скочи! — мина му през ум. И желанието му да убива се сви и се стопи безследно.
— Без глупости! Не мърдайте! — трепна едва забележимо викът на Фандорин.
В същата секунда Бланк изрева:
— Mistkerl! Du hast alles verdorben!97 — и се втурна напред, разбутвайки масите.
Ераст Петрович натисна спусъка. Без ефект. Предпазителят! Той щракна с копчето. Натисна два пъти поред. Да-дан! — изтрещяха два изстрела в единен екот и професорът удари чело в пода право пред краката на стрелеца.
Уплашен да не го нападнат в гръб, Фандорин се обърна рязко, готов да стреля пак, но Тимофай притисна гръб о стената и жално занарежда:
— Ваше благородие, милост! Не съм искал! За Бога! Ваше благородие!
— Ставай, гадино! — напълно озверял и наполовина оглушал изрева Ераст Петрович. — Марш пред мен!
Той подгони портиера пред себе си по коридора, после надолу по стълбите, като го ръгаше с дулото в гърба. Тимофай ситнеше и тихо изпискваше всеки път, когато цевта се забиваше в гръбнака му.
Бързо прекосиха залата за игри и почивка, Фандорин се стараеше да не забелязва отворените врати на класните стаи и застаналите на праговете учители, иззад които надничаха мълчаливи деца със сини мундирчета.
— От полицията съм! — извика в пространството Ераст Петрович. — Господа учители, децата да не излизат от стаите! Вие също!
През дългия ходник, подтичвайки, достигнаха до пристройката. Пред бяло-златната врата Ераст Петрович с всички сили блъсна Тимофай. Портиерът залитна, с глава разтвори двете й крила и едва се задържа на краката си. Празно. Нямаше никой!
— Марш пред мен! Отваряй вратите наред! — заповяда Фандорин. — И имай предвид — а си направил нещо, а съм те очистил като куче.
Портиерът само плесна с ръце и хукна пак към коридора. За пет минути обиколиха всички стаи на първия етаж. Нямаше жива душа — само в кухнята, паднал по гърди на масата, извъртял настрани мъртво лице, спеше вечния си сън клетият файтонджия. Ераст Петрович погледна бегло полепналите по брадата на покойника кристалчета захар и локвичката разлят чай и заповяда на Тимофай да не спира.
На втория етаж бяха разположени две спални, гардеробно помещение и библиотека. Баронесата и нейният лакей не бяха и тук. Но къде са? Чули са изстрелите и са се укрили някъде из естерната? Или са побягнали?
Ераст Петрович ядосано замахна с ръка и внезапно проеча изстрел. Куршумът с писък рикошира от стената и излетя през прозореца, оставил звездичка в стъклото. По дяволите, предпазителят е освободен, а спусъкът слаб, спомни си Фандорин и разтърси глава, за да отпуши кънтящите си уши.
Неочакваният изстрел обаче подейства магично на Тимофай. Той падна на колене и захленчи:
— Ваше бла… ваше високоблагородие… Пощадете ми живота! Дяволът ме накара! Всичко ще си кажа! Деца имам, жената болна! Ще ви покажа! Бога ми, ще ви покажа! В мазето са, в тайната изба! Ще ви заведа, само не ме погубвайте!
— Каква изба пък сега? — заплашително попита Ераст Петрович и вдигна оръжието, като че искаше наистина да приключи с портиера на място.
— Ей туканка на, вървете след мен — скокна онзи, пак поведе Фандорин към кабинета на баронесата на първия етаж и току се обръщаше през рамо. — Веднъж по случайност издебнах да ги видя. Щото тя не даваше да припаря. Нямаше ми доверие. Ами че как — руснаци хора сме, православни души, не сме от ингилизки сой — Тимофай се прекръсти. — Само Андрей го пускаше там, мене — хич!
Той отърча зад едно високо писалище, врътна някаква ръчка и то изведнъж се плъзна встрани, откривайки малка медна врата.
— Отваряй! — нареди му Ераст Петрович.
Тимофай се прекръсти още три пъти и бутна вратичката. Тя се отвори безшумно, отзад се виждаха стъпала, които водеха надолу, към тъмното.
Фандорин смушка портиера в гърба и внимателно заслиза след него. Стълбата опираше в стена, но зад ъгъла наляво тръгваше схлупен коридор.
— Мърдай, мърдай! — изфуча Ераст Петрович към спрелия Тимофай.
Свиха зад ъгъла. В коридора бе тъмно като в рог. Трябваше да взема свещ, помисли си Фандорин и с лявата ръка заопипва джобовете си за кибрит, но отпред нещо изведнъж ярко светна и изгърмя. Портиерът изскимтя и се свлече на земята, а Ераст Петрович ръгна херщала пред себе си и не спря да дърпа спусъка, докато ударникът не зачатка по празните гилзи. Възцари се кънтяща тишина. Фандорин с треперещи ръце извади кибрит и драсна клечка. Тимофай представляваше неподвижна безформена купчина, подпряна на стената. На няколко крачки пред себе си Ераст Петрович видя падналия по гръб Андрю. Пламъкът трепна няколко пъти в оцъкления му поглед и изгасна.