Великият Фуше учи, че попаднеш ли на тъмно, трябва да замижиш, да преброиш до трийсет, докато зениците се свият, и тогава зрението ще различава и най-незначителния източник на светлина. За по-сигурно Ераст Петрович преброи до четирийсет, отвори очи и наистина — отнякъде се процеждаше тънка ивица виделина. Изпънал ръка с безполезния херщал, той направи крачка, втора, трета и съзря притворена врата. Слаб светлик пробиваше през процепа. Нямаше къде другаде да търси баронесата. Фандорин решително пристъпи към светлата ивица и силно бутна вратата.
Пред погледа му се разкри тясна стаичка с някакви стелажи покрай стените. Насред стаята имаше маса, сложената отгоре й свещ в бронзов свещник осветяваше изпъстреното със сенки лице на лейди Естер.
— Влизайте, момчето ми — спокойно рече тя. — Очаквах ви.
Ераст Петрович прекрачи прага и вратата неочаквано хлопна зад гърба му. Той трепна, обърна се и не видя по нея нито дръжка, нито скоба.
— Елате по-близо — тихо го помоли милейди. — Ще ми се да разгледам по-добре лицето ви, понеже това е ликът на съдбата. Вие бяхте камъчето по моя път. Малкото камъче, на което е било съдено да обърне колата ми.
Засегнат от това сравнение, Фандорин приближи масата и видя пред баронесата гладка метална кутия.
— Какво е това? — попита той.
— Ще говорим за него малко по-късно. Какво сторихте на Гебхард?
— Мъртъв е. Сам си е крив, навря се между куршумите — отвърна грубовато Ераст Петрович, потискайки мисълта, че за броени минути беше убил двама души.
— Това е голяма загуба за човечеството. Беше странен, маниакален човек, но беше и велик учен. — Значи още един Азазел по-малко.
— Какво ще рече „Азазел“ — сепна се Фандорин. — Каква връзка има този сатана с вашите сираци?
— Азазел не е сатана, момчето ми. Това е велик символ на човешкото спасение и просветление. Господ е създал този свят, създал е хората и ги е предоставил на съдбата им. Хората обаче са толкова слаби и толкова слепи, че обърнаха Божия свят на пъкъл. Човечеството щеше да загине отдавна, ако от време на време сред хората не се появяваха едни особени личности. Това не са нито демони, нито богове: аз ги наричам hero civilizateur98. Благодарение на всеки такъв герой човечеството е правило скок напред. Прометей ни е дал огъня. Мойсей ни е дал закона. Христос ни е дал нравствеността. Но най-ценен сред тези герои е юдейският Азазел, който открива на човека чувството за собствено достойнство. Казано е в „Книгата на Енох“: „И обзе го любов към хората, и разкри им тайните, що бе научил на небесата.“ Той дарява на човека огледалото, за да вижда зад гърба си — тоест да притежава памет и да разбира своето минало. Благодарение на Азазел мъжът овладява занаятите и защитава дома си. Благодарение на Азазел жената от безправна плодна самка се превръща в равноправно човешко същество със свобода на избора — да бъде красива или уродлива, да бъде майка или амазонка, да живее за семейството си или за цялото човечество. Бог само е раздал картите, а Азазел учи човека как да играе, за да спечели. Всеки от моите възпитаници е един Азазел, макар че не всеки знае за това.
— Как така „не всеки“? — прекъсна я Фандорин.
— Малцина са посветени в тайната цел, само най-преданите и най-непреклонните — поясни милейди. — Те се нагърбват с цялата мръсна работа, за да могат останалите ми дечица да живеят неопетнени. „Азазел“ е моят челен отряд и той трябва постепенно, незабелязано да поеме кормилото, което управлява света. О, почакайте само да видите как ще разцъфти нашата планета, когато я оглавят моите Азазеловци! И това можеше да се случи толкова скоро — само след някакви си двайсетина години… Другите възпитаници на естернатите, които не са посветени в тайната на „Азазел“, просто крачат по своя път през живота и носят неоценима полза на човечеството. А аз само следя техните успехи, радвам се на техните постижения и зная, че стане ли нужда — нито един от тях няма да откаже помощ на майка си. Ах, какво ли ги очаква, когато останат без мен? Какво очаква света?… Но няма страшно, „Азазел“ е жив, той ще довърши започнатото от мен.
Ераст Петрович кипна от възмущение:
— Нали ги видях с очите си тия ваши Азазеловци, „верните и непреклонните“! Морбид и Франц, Андрю и оня с рибешките очи, дето наръга Ахтирцев! Това ли е вашата гвардия, милейди? Това ли са най-достойните?