— Не са само те. Но и те също. Нали си спомняте, друже, как ви обяснявах, че не всяко от децата ми успява да открие своя път в съвременния свят, тъй като техните дарби са останали в далечното минало или ще са необходими в далечното бъдеще? Тъкмо от тия възпитаници излизат най-верните и най-преданите изпълнители. Някои от децата ми са мозъкът, други — ръцете. А човекът, който ликвидира Ахтирцев, не е мой възпитаник. Той е наш временен съюзник.
Пръстите на баронесата пробягаха по полираната повърхност на кутията и сякаш случайно натиснаха малко кръгло копче.
— Това е, мило момче. Остават ни две минути. Ще си отидем от този свят заедно. Съжалявам, но не мога да ви оставя жив. Ще напакостите на децата ми.
— Какво е това? — изкрещя Фандорин и сграбчи кутията, която се оказа доста тежка. — Бомба ли?
— Да — кимна със съчувствие лейди Естер. — Часовников механизъм. Изобретение на едно от талантливите ми момчета. Сглобява такива кутии с трийсетсекундни закъснители, има и за по два часа, дори за дванайсет часа. Няма начин да отворите кутията и да спрете механизма. Тази мина е разчетена за сто и двайсет секунди. Ще загина заедно с целия си архив. Животът ми свърши, но все пак успях да сторя много. Има кой да продължи делото ми, има и кой да каже добра дума за мен.
Ераст Петрович се опита с нокти да измъкне копчето, но не сполучи. Тогава се хвърли към вратата и я заопипва с пръсти, заблъска я с юмруци. Кръвта кънтеше в ушите му, отмервайки отлитащото време.
— Лизенка! — простена отчаяният Фандорин, видял смъртта в очите. — Милейди! Не искам да умирам! Аз съм още млад! Влюбен съм!
Лейди Естер го гледаше със състрадание. В душата й явно течеше някаква борба.
— Обещайте ми, че няма да си поставяте за цел в живота да преследвате моите деца — тихо издума тя, гледайки Ераст Петрович в очите.
— Заклевам се! — възкликна той, готов в този миг да обещае всичко. Настана мъчителна, безкрайно дълга пауза. Накрая по лицето на милейди се плъзна мека майчинска усмивка:
— Добре, момчето ми. Живейте. Но побързайте, разполагате с четирийсет секунди.
Тя мушна ръката си под масата и медната врата със скърцане се отвори навътре.
Хвърлил последен поглед към неподвижната беловласа жена и люшкащия се пламък на свещта, Фандорин с гигантски крачки хукна през тъмния коридор. От скоростта се удари в стената, на четири крака изкатери стълбата, изправи се, с два скока прекоси кабинета.
След още десет секунди мощен тласък едва не откъсна от пантите дъбовата врата на пристройката и млад мъж се сурна с разкривено лице надолу по стъпалата. Той изтърча по тихата сенчеста улица до ъгъла и чак там спря да си поеме въздух. Обърна се назад и замря.
Секундите минаваха, но нищо не се случваше. Слънцето все тъй благодушно позлатяваше листата на тополите, рижа котка дремеше на пейката, някъде из дворовете кудкудякаха кокошки.
Ераст Петрович се хвана за бясно туптящото сърце. Излъган! Преметнат като хлапак! Изнизала се е през някой заден вход!
Той заръмжа от безсилна ярост и сякаш в отговор сградата се обади със същото ръмжене. Стените й потрепериха, покривът едва забележимо се разклати и някъде изпод земята се дочу утробното бучене на експлозия.
Глава последна,
Попитайте който и да е жител на първопрестолната99 кое е най-доброто време да встъпиш в законен брак, и естествено ще получите отговор, че положителен и солиден човек, който желае от самото начало да постави живота си върху здрава основа, непременно се венчава единствено и само в края на септември, понеже тъкмо това време подхожда идеално за отплаване на дълго и мирно пътешествие по вълните на житейския океан. Московският септември е сит и мързелив, наконтен в златен брокат и начервен с кленова багрилка като гиздава търговка от Замоскворечието. Ако се жениш в последната неделя, небето задължително ще е чисто, лазурно, а слънцето ще свети спокойно и деликатно — така нито женихът ще се препоти в стегнатата колосана яка и тесния черен фрак, нито булката ще измръзне в своето феерично, вълшебно, ефирно одеяние, дето няма дори подходяща дума да го опишеш.
Пък да избереш църква за самия обред е цяла наука. В златоглавата столица изборът, слава Богу, е голям, но тъкмо това налага още по-големи отговорности. Истинският московчанин кореняк знае колко е хубаво да се венчаеш на Сретенка — в църквата „Успение Богородично“ в пресечката Печатники: съпрузите ще живеят дълго и ще умрат в един и същи ден. За сдобиване с многобройно потомство най-подходяща е църквата „Свети Никола с големия кръст“, дето се е разпростряла из цял квартал в Китай-город. Който поставя над всичко тихия уют и домашното спокойствие, да си избира „Пимен Велики“ в Старие Воротники. Ако младоженецът е военен, но желае дните му да свършат не на бойното поле, а край семейното огнище, най-разумно е да положи брачния обет в църквата „Свети Георги“, дето е на Всполие. И естествено нито една любяща майка няма да позволи дъщеря й да се венчае на Варварка100, в църквата „Великомъченица Варвара“, че ще има, горката, цял живот да тегли и да страда.
100
Сретенка, Печатники, Китай-город, Старие Воротники, Всполие, Варварка — квартали и улици на стара Москва, центърът на съвременния град — Б.пр.