My Sweet Boy, This is a Truly Glorious Day!102
Смисълът на тези думи бягаше от замъгленото му съзнание, още повече че вниманието на контузения бе привлечено от друг предмет, който се валяше насред паважа и сипеше наоколо весели искри.
В първия миг Ераст Петрович не съобрази какво вижда. Само си рече, че на това нещо мястото му изобщо не е на земята. Накрая успя да фокусира: златна халка блестеше на безименния пръст на откъсната до лакътя тънка момичешка ръка.
По булевард „Тверской“ с бързи несигурни крачки, без да обръща внимание на никого наоколо, вървеше елегантно облечен, но много мърляв млад мъж: носеше измачкан скъп фрак, мръсна бяла папийонка, на ревера му имаше прашен бял карамфил. Минувачите правеха път и изпращаха странния субект с любопитни погледи. Но не заради мъртвешката му бледност, та малко ли охтичави скитат наоколо, дори не и заради това, че беше без съмнение мъртвопиян (дори се клатеше и залиташе) — чудо голямо! Не, вниманието на пешеходците и специално на дамите се дължеше на една много интересна особеност на лицето му: въпреки очевидната младост слепоочията на гуляйджията бяха абсолютно бели, сякаш попарени от слана.