— Железопътен справочник, казвате. Какво издание, на Брадшо или „ABC“?
Очите на инспектора също блеснаха.
— Боже господи! — каза той. — Беше „ABC“!
ГЛАВА V
МЕРИ ДРАУЪР
Мисля, че интересът ми към делото се породи след онова първо споменаване на железопътния справочник „ABC“. До този момент всичко минаваше покрай мене, без да събуди голям интерес. Това жестоко убийство на стара жена в малкото и закътано магазинче толкова приличаше на обичайните вестникарски сензации, че не успя да прикове вниманието ми. В себе си бях убеден, че писмото, в което се споменаваше 21-ви, е било просто съвпадение и че мисис Ашър е станала жертва на онзи пиян звяр, мъжа й. Но споменаването на железопътния справочник, широко известен под съкратеното си заглавие „ABC“, тъй като изброяваше гарите по техния азбучен ред, изведнъж ме заинтересува. Наистина това не можеше да бъде второ съвпадение. Започнах да виждам престъплението в друга светлина.
Кой е бял тайнственият субект, който е убил мисис Ашър и е оставил след себе си един железопътен справочник „ABC“?
След като излязохме от полицейското управление, най-напред посетихме моргата, за да видим тялото на убитата жена. Странно чувство ме обзе, когато гледах това сбръчкано, старо лице с опъната назад прошарена коса. То изглеждаше толкова невероятно далеч от всякакво насилие.
— Така и не е разбрала кой или какво я е ударило — забеляза сержантът. — Доктор Кър го каза това. Горката старица, радвам се, че е било така. Беше такава добра жена.
— Трябва да е била красива някога — каза Поаро.
— Така ли? — промърморих недоверчиво.
— Но то е очевидно, погледни само овала, скулите, формата на главата.
Той въздъхна, покри я отново с чаршафа и ние излязохме от моргата.
Следващата ни стъпка беше един кратък разговор със съдебния лекар. Доктор Кър беше човек на средна възраст и имаше много компетентен вид. Говореше кратко и уверено.
— Не намерихме оръжието — каза той. — Не сме в състояние да кажем с точност какво е било. Тежък бастун, тояга или чорап, пълен с пясък — всяко едно от тези неща е можело да свърши работата.
— Необходима ли е била голяма сила, за да се нанесе ударът?
Докторът стрелна Поаро с проницателните си очи.
— Предполагам, че искате да попитате дали един немощен, седемдесетгодишен старец е можел да стори това. Да, напълно е възможно. Ако този край на оръжието, с който е бил нанесен ударът, е бил достатъчно тежък, дори един слаб човек би могъл да постигне желания резултат.
— В такъв случай убиецът е можел да бъде с еднакъв успех както мъж, така и жена?
Предположението дойде малко неочаквано за доктора.
— Жена ли? Да си призная, никога през ум не ми е минавало да свържа жена с този вид престъпление. Но е възможно, естествено, напълно възможно. Само че от психологична гледна точка не бих казал, че това е женско престъпление.
Поаро енергично закима с глава, съгласявайки се с доктора.
— Именно. От тази гледна точка е крайно неправдоподобно. Но трябва да се вземат предвид всички вероятности. В каква поза лежеше тялото?
Докторът старателно описа положението, в което е лежала жертвата. Неговото мнение беше, че тя е стояла с гръб към тезгяха, а следователно и към убиеца, когато ударът е бил нанесен. Тя се е свлякла зад тезгяха така, че един евентуален клиент не би я забелязал.
След като благодарихме на доктор Кър и излязохме, Поаро каза:
— Ето, Хейстингс, че получихме още едно доказателство за невинността на Ашър. Ако той е ругаел и заплашвал жена си, тя би стояла зад тезгяха с лице към него. А вместо това тя е била обърната с гръб към убиеца си. Следователно явно е искала да вземе тютюн или цигари за клиент.
Аз потреперах.
— Какъв ужас!
Поаро кимна мрачно.
— Pauvre femme!13 — промърмори той. После погледна часовника си.
— Струва ми се, че Оувъртън не е много далеч оттук. Да прескочим ли дотам за един разговор с племенницата на убитата?
— Не трябва ли да видиш по-напред магазина, където е извършено престъплението?
— Предпочитам да сторя това по-късно. Имам известни съображения.
Той не даде повече обяснения и след няколко минути ние вече се носехме по пътя за Оувъртън.
Адресът, който ни даде инспекторът, ни отведе пред една голяма къща, на около една миля извън селището по посока на Лондон.
На позвъняването ни отговори едно хубаво тъмнокосо момиче със зачервени от плач очи.
Поаро попита любезно:
— Струва ми се, че Вие сте Мери Драуър, прислужницата в тази къща?
— Да, сър, точно така. Аз съм Мери.
— Тогава ще можем ли да поговорим с Вас няколко минути, ако Вашата господарка няма нищо против? Касае се за леля Ви, мисис Ашър.