Мод слага внимателно фотоалбума пред Елса, сякаш той е мъничко същество със собствени чувства. Посочва една снимка на майката на момчето със синдром. Тя стои между Ленарт и Мод, облечена в сватбена рокля, и тримата се смеят.
– Мисля, че приятелят на Сам я обичаше. Но я запозна с него и двамата се влюбиха. Не мисля, че приятелят някога каза нещо. Със Сам бяха като братя. Представяш ли си? Смятам, че приятелят просто беше твърде мил, за да каже нещо за чувствата си към нея, разбираш ли?
Елса разбира. Мод се усмихва.
– Той винаги е бил нежно момче. Все си мисля, че има душата на поет. Той и Сам бяха толкова различни. Направо е лудост да си представя как е могъл да направи всичко, което е трябвало, за да спаси живота на Сам. Как онова място го е превърнало в толкова страховит...
Мод дълго мълчи. Мъка капе по покривката.
– Воин – прошепва тя и прелиства фотоалбума.
Няма нужда Елса да поглежда снимката, за да се досети какво има на нея.
Ето го Сам. Някъде в пустинята. Носи униформа и се подпира на патерици. До него стои бабата на Елса със стетоскоп около врата. А между тях е най-добрият приятел на Сам. Вълчето сърце.
25
Елха
Значи, не че баба беше човек, който би злословил срещу облачните животни. Естествено, че не. Или, е, поне не беше човек, който злослови срещу облачните животни през цялото време. Само когато никой не я слуша. Или, така де. Само когато облачните животни не я слушат.
– Но понякога са истински задници! – настояваше баба, когато Елса възразеше.
Защото Елса е голям фен на облачните животни, тъй като те са изключително важни за всички жители на Страната-на-Почти-Будните, а освен това са много добри на игра на филми.
– Проблемът е, че те го ЗНАЯТ! И затова малките задници се държат адски НАПЕРЕНО! – сумтеше баба.
За да я разбере напълно, човек първо трябва да е наясно, че баба и Елса имаха много заплетена система от обиди.
„Задник“ е малко по-грубо от „смешник“, но не непременно колкото „идиот“, обаче значително по-лошо от, да кажем, „лигльо“. Но далеч не е толкова обидно, колкото „гадняр“, което е най-гадната форма на „задник“. И, естествено, не толкова лошо, колкото „отворко“, което значи „гадняр“, който също така е „идиот“.
А ако се наложеше баба и Елса да обяснят всичко това на някого, който не разбира, той най-вероятно пак нямаше да разбере, така че би било напълно оправдано, ако се зачуди какво тогава е „мъпет“, защото Елса и баба постоянно наричаха хората мъпети.
Но това, разбира се, би било глупав въпрос. Защото мъпетът си е мъпет. Всички знаят това.
Освен ако не са чистокръвни мъпети. Което е най-мъпетският вид мъпет.
Но както и да е: облачните животни спасили Избрания, когато сенките се промъкнали тайно в кралство Мимовас, за да го отвлекат. Защото докато Миамас е изграден от въображение, то Мимовас е изграден от любов. Без любов няма музика, без музика няма Мимовас, а Избрания бил най-обичаният в цялото кралство. Така че ако сенките го бяха уловили, впоследствие това би унищожило цялата Страна-на-Почти-Будните. Защото падне ли Мимовас, пада Миревас, а падне ли Миревас, пада Миамас, а падне ли Миамас, пада и Миаудакас, а падне ли Миаудакас, пада Миплорис. Понеже без музика не може да има сънища, а без сънища не може да има приказки, а без приказки не може да има кураж, а без кураж хората не биха могли да носят мъката си. А без музика, сънища, приказки, кураж и мъка в Страната-на-Почти-Будните би останало само едно кралство: Мибаталос. Но Мибаталос не може да съществува само, защото воините там биха били безполезни без другите кралства, тъй като няма да има нищо, за което да си заслужава да се борят.
Баба и това открадна от Хари Потър – идеята за нещото, за което си заслужава да се бориш. Но Елса ѝ прости, защото се получи много добре. Понякога можеш да крадеш, ако от това се получи нещо добро.
Та, облачните животни видели сенките да се промъкват между къщите в Мимовас и направили каквото правят облачните животни: спуснали се надолу като стрели, после се издигнали обратно като могъщи кораби, превърнали се в камили, в ябълки и в стари рибари с пури, а сенките паднали право в капана. Защото вече не знаели какво или кого преследват. Облачните животни изчезнали като небесна въздишка, а заедно с едно от тях изчезнал и Избрания. Така прелетели цялото разстояние до Миамас.