Ето как започнала Войната-Без-Край. Но ако не бяха облачните животни, всичко щеше да свърши още там, още в онзи ден, и сенките щяха да победят. И Елса смята, че човек трябва да покаже известна благодарност към облачните животни заради това. Дори и да са задници.
Елса прекарва цялата нощ в Страната-на-Почти-Будните. Вече може да ходи там, когато поиска, сякаш никога не е изпитвала затруднения. Не знае защо, но предполага, че е понеже вече няма нищо за губене. Сянката е в истинския свят, Елса знае кой е, знае коя е била баба, кой е Вълчето сърце и как е навързано всичко. Вече не се страхува. Знае, че ще настъпи война, неизбежно е, което я кара да се чувства странно спокойна.
Този път не сънува кошмари. Страната-на-Почти-Будните вече не гори. Елса язди през нея, а пейзажът е все така красив и мирен. Едва когато се събужда, тя осъзнава, че нарочно не е отишла в Миамас. Посети всички други кралства, дори руините на мястото, където се намирал Мибаталос преди Войната-Без-Край, но така и не отиде до Миамас. Защото не искаше да знае дали баба е там. Не искаше да знае, в случай че баба я няма.
Татко застава пред вратата на стаята ѝ. Елса изведнъж се разсънва, сякаш някой е пръснал ментолов спрей в носа ѝ. Което, само като скоба, действа адски ефективно, ако искаш да събудиш някого. Елса знае това, защото то е едно от нещата, които научаваш, ако имаш баба като нейната.
– Какво е станало? Мама болна ли е? С Половинката ли става нещо? – изстрелва Елса и скача от леглото, с клепачи още натежали от страхове и сенки.
Татко я поглежда колебливо. И малко неразбиращо. Но най-вече колебливо. Елса измигва росата от роговиците си и си спомня, че мама е на събрание в болницата. Елса знае, защото преди да тръгне, мама влезе да ѝ каже, но Елса се престори, че спи. А Джордж прави яйца в кухнята, защото преди малко дойде да я пита дали иска, но тя пак се престори на заспала.
Така че сега поглежда татко объркано.
– Тогава какво правиш тук? Не е твой ред да ме гледаш.
Татко прочиства гърло колебливо. Изглежда така, както изглеждат татковците, когато изведнъж ги осени, че нещо, което преди са правили, защото е важно за дъщерите им, внезапно се е превърнало в нещо, което дъщерите им правят, защото е важно за татковците. Границата между двете е много тънка. Бащите и дъщерите никога не забравят деня, в който я прекрачат.
Елса брои дните наум.
– Извинявай – смотолевя тя, когато си спомня.
– Няма нищо, разбирам, че имаш много неща за вършене – казва татко колебливо и се обръща, за да си ходи.
– Ама чакай! – изсумтява тя след него, без всъщност да иска да сумти чак толкова.
Беше права, още не е време татко да я гледа. Но също така сгреши, защото днес е денят преди Бъдни вечер, а е ужасно да забравиш това, когато си почти на осем. Защото денят преди Бъдни вечер е денят на Елса и татко. Денят на елхата.
Добре де, това може би също е едно от онези „лирически отклонения“, така е. Но денят на елхата е, както името тънко намеква, денят, в който Елса и татко купуват елха. Пластмасова, естествено, защото Елса отказва да купят истинска елха. Но тъй като татко много се радва, когато с Елса купуват елха, тя всяка година настоява, че иска нова пластмасова елха. Разбира се, някои хора считат това за странна традиция, но баба казваше, че „всяко дете с разведени родители има правото от време на време да бъде малко ексцентрично, по дяволите“.
Мама, естествено, много се ядосваше на баба за това с пластмасовата елха, защото твърдеше, че тя е втълпила тази идея на Елса, а пък мама много обича мириса на истинските дръвчета. Това, разбира се, е чиста лъжа, твърдеше баба, което, разбира се, беше чиста лъжа. Защото именно баба разказа на Елса за танца на елхите в Миамас, а след като веднъж чуеш тази история, всъщност трябва да си тотален отворко, за да поискаш да си купиш елха, която някой е ампутирал и продал в робство. В Миамас елхите са живи, разумни същества, които, като за иглолистни, имат твърде голям интерес към интериорния дизайн.
Не живеят в гората, ами в южната част от центъра на Миамас, която в последните години е доста тренди22. Често работят в рекламния бранш и носят шалове на закрито. Веднъж годишно, точно преди първия сняг, елхите се събират на големия площад пред замъка и се състезават кой в коя къща ще бъде на Коледа. Елхите си избират къщите, не обратното, а редът се определя чрез танцова надпревара. Едно време се дуелирали с револвери, но елхите имат толкова лош мерник, че отнемало твърде много време. Затова сега танцуват елховия танц, който е малко специален, защото елхите нямат крака. Ако човек иска да имитира танцуваща елха, просто трябва да подскача със събрани крака. Това е доста практично, ако се намираш например в дискотека с претъпкан дансинг.