Които са като обикновените кавички, само че ги правят хората с по-добър речников запас.
– Мисля, че е време да изтичаш вкъщи при майка си – повтаря Кент малко по-заплашително.
Елса не помръдва. Посочва купичките.
– Отрова ли има вътре?
Кент свива юмрук.
– Ей, малката, слушай ме внимателно: бездомните кучета са вредители! А вредителите се убив...
Той си поема дъх раздразнено и се поправя:
– С тях човек се справя чрез отрова. Не може тук да обикалят вредители, а в гаража да има коли за скрап и други такива гадости. Това ще намали цената, затова някой трябва да премахне гадостите от този имот, така че гадостите да не намалят цената! – заявява той, сякаш прави това за всеобщ комфорт.
Но Елса долавя нещо зловещо в гласа му, когато казва „коли за скрап“, затова си проправя път покрай него, обзета от лоши предчувствия. Втурва се надолу по стълбите. Отваря със замах вратата на гаража и застива, усещайки туптенето на сърцето си с цялото си тяло. Коленете ѝ се удрят във всяко стъпало, докато се качва обратно.
– КЪДЕ Е РЕНО! КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СИ НАПРАВИЛ С РЕНО!? – изкрещява тя на Кент и размахва юмруци към него, но улавя само Клаус и така го мята по стълбите, че стъкленият дисплей и пластмасовият калъф се пукат и се спускат към мазето като миниатюрна електронна лавина.
– Ти луда ли си, мам... по дяво... ти съвсем ли откачи, малко изчадие? Знаеш ли колко струва този телефон? – вика Кент, след което разяснява, че телефонът струва осем хиляди крони, по дяволите.
Елса го информира колко много ѝ дреме колко струва. После Кент я информира със садистичен блясък в очите какво точно е направил с Рено. Защото Рено бил „понижаваща цената купчина скрап!“.
Елса знае. Защото в Уикипедия има статия за садизъм.
Втурва се нагоре по стълбите, за да извика татко, но се спира на предпоследния етаж. Брит-Мари стои на вратата. Сключила е неуверено ръце пред себе си и Елса вижда, че тя се поти. Носи сакото на цветя и голяма брошка, а от кухнята зад нея мирише на коледна храна. Розовото петно от пейнтбол почти не се вижда.
Елса разширява очи умоляващо.
– Не оставяй Кент да го убие, моля те, Брит-Мари, той ми е приятел... – прошепва тя.
Брит-Мари среща погледа ѝ и за секунда в очите ѝ се появява човечност. Елса я вижда. Но после отдолу се чува гласът на Кент, който вика Брит-Мари да слезе с още отрова. Тогава тя затваря очи съвсем за кратко, след което се превръща в обичайната мъпетска Брит-Мари.
– Децата на Кент ще идват утре. Тях ги е страх от кучета – разяснява тя решително.
Изглажда несъществуваща гънка в полата си и изтупва нещо невидимо от сакото си на цветя.
– Утре ще празнуваме Бъдни вечер традиционно. С обичайна коледна храна. Като цивилизовано семейство. Ние все пак не сме варвари като някои други – продължава тя сухо, като става съвсем ясно, че под „някои други“ има предвид „твоето семейство“.
После затръшва вратата. Елса остава да стои там, осъзнавайки, че татко няма да може да разреши тази ситуация, защото колебливостта не е особено надеждна суперсила точно в такива спешни случаи. Елса има нужда от подкрепление.
Чука на вратата повече от минута, преди да чуе влачещите се стъпки на Алф. Той отваря вратата с чаша кафе в ръка. То мирише толкова силно, че в чашата сигурно би могла да стои изправена лъжица, мисли си Елса.
– Спя – изръмжава той.
– Той ще убие Рено! – изхлипва Елса.
– Да убие? Никой нищо няма да убива. Това е просто кола, по дяволите – казва Алф, отпива глътка кафе и се прозява.
– Не е някаква си кола! Това е РЕНО! – крещи Елса, която вече не е на себе си.
Алф отново отпива от чашата. Но после гънките в крайчетата на очите му потръпват предпазливо, а главата му леко се накланя.
– Кой казваш, че щял да убива Рено? – пита той замислено.
– Кент!
Елса дори не успява да му каже какво има на задната седалка на Рено, преди той да остави чашата, да се обуе и да тръгне надолу по стълбите. Чува Алф и Кент да си крещят толкова свирепо, че се налага да си запуши ушите. Не разбира какво точно си викат, долавя единствено много ругатни, както и че Кент крещи нещо за права на обитаване и как не можело в гаража да има „ръждясали купчини скрап“, защото хората щели да си помислят, че всички в блока са „социалисти“.
Елса разбира, че по този начин Кент се опитва да каже „шибан идиот“. После Алф изкрещява „шибан идиот“, което е неговият начин да каже същото, защото той не увърта много. После Алф се качва тежко по стълбите с бесен поглед, мърморейки:
– Копелето е извикало някое друго копеле да изтегли колата.