Но Елса не може да откаже на мама тъкмо сега, защото след много опяване тя се съгласи да остави ворша да се крие в апартамента на баба по Коледа. Много е трудно да откажеш на майка, която ти е разрешила да прибереш ворш вкъщи, нали, макар че мама продължава с въздишка да твърди, че Елса „преувеличава“, като казва, че Кент се опитва да го убие.
За сметка на това Елса се радва, че воршът веднага даде да се разбере, че изобщо не харесва Джордж. Не че тя непременно смята, че някой не трябва да харесва Джордж, но тъй като всички винаги го харесват, е приятно да има малко разнообразие.
Момчето със синдром и майка му ще се местят в апартамента на баба. Елса знае това, защото игра на „скрий ключа“ с момчето цял следобед, докато майките им, както и Джордж, Алф, Ленарт и Мод, седяха в кухнята и си разправяха тайни. Те отричат, разбира се, но Елса знае как звучат гласовете, които разправят тайни. Това е едно от нещата, които знаеш, когато си почти на осем. Мрази това, че мама има тайни от нея. Когато знаеш, че някой има тайни от теб, се чувстваш като идиот, а никой не обича да се чувства така. Мама би трябвало да знае това. Би трябвало да го знае по-добре от всички.
Елса е наясно, че обсъждат как апартаментът на баба е по-лесен за охраняване, в случай че Сам дойде тук. Не че някой го назовава по име, но Елса все пак не е идиот, все пак скоро ще стане на осем. Знае, че рано или късно Сам ще дойде и че мама смята да събере цялата армия на баба на последния етаж, макар че мама никога не би нарекла армията армия. Елса беше в апартамента на Ленарт и Мод заедно с ворша, когато мама каза на Мод да „събере само най-важното“, опитвайки се да звучи сякаш не казва нищо сериозно. Тогава Мод и воршът взеха всички буркани със сладки, които намериха, и започнаха да ги прибират в големи сакове, а щом ги видя, мама въздъхна и каза: „Ама Мод, моля те, казах само най-важното!“. Тогава Мод погледна мама с неразбиране и отвърна: „Сладките са най-важното“.
Воршът изръмжа, изразявайки горещо съгласие, след което вдигна очи към мама, не ядосано, а по-скоро разочаровано. После демонстративно добута още един буркан с шоколадови сладки с фъстъци в сака. После отнесоха всичко в апартамента на баба, а Джордж почерпи всички с гльог23. Воршът изпи най-много от всички. А сега възрастните седят в кухнята на мама и Джордж и си имат тайни.
Елса знае. Скоро ще е на осем.
Вратата на Брит-Мари и Кент е покрита с коледна украса, но никой не отваря, когато Елса позвънява. Открива Брит-Мари долу до входната врата. Тя стои със сключени ръце и зяпа неутешимо детската количка, която все още е заключена за перилата. Носи сакото на цветя и брошката. А на стената има нова бележка.
Първата бележка беше онази, на която пишеше, че тук е забранено за детски колички. После някой я свали. А сега там е залепена нова бележка. И количката продължава да си стои. Щом се приближава, Елса вижда, че това всъщност не е бележка. Кръстословица е.
Брит-Мари се стряска, когато забелязва Елса.
– Аха, аха! Това, разбира се, е някакво хрумване на твоето семейство, както обикновено, разбира се! Така е, разбира се!
Елса поклаща кисело глава.
– Може пък и-з-о-б-щ-о да не е така.
Брит-Мари бърше невидими трохи от ревера на сакото си и се усмихва добронамерено, без да е ни най-малко добронамерена, което донякъде е основната ѝ способност.
– На вас това ви се струва забавно. Много добре разбирам. Ти и твоето семейство. Да правите останалите в блока за смях. Но ще стигна до дъното и ще открия кой е отговорен, това да ви е ясно. Пожароопасно е да стоят колички във входа и да се лепят бележки по стените! Хартията може да се запали, да!
Брит-Мари изглажда несъществуваща гънка на полата си и изтърква от брошката си петънце, което никога не е било там.
– Всъщност не съм идиот, всъщност не съм. Знам, че в тази жилищна асоциация говорите зад гърба ми, знам, че го правите!
Елса не знае какво точно се случва с нея в този момент. Може би се дължи на комбинацията от думите „не съм идиот“ и „зад гърба ми“. В гърлото ѝ се насъбира нещо много неприятно, корозивно и зловонно и минава дълго време, преди да ѝ се наложи с отвращение да признае пред себе си, че това е съчувствие.
Към Брит-Мари.
Никой не обича да се чувства като идиот.
Затова Елса не казва на Брит-Мари, че ако иска хората да говорят по-често с нея, може да пробва да не бъде такъв чистокръвен мъпет през цялото време. И дори не споменава факта, че това не е жилищна асоциация. Вместо това просто преглъща гордостта си доколкото може и промърморва: