Когато ей така, между другото, разказа на баба и мама, че Дядо Коледа не съществува, мама така се потресе, че се задави с гльога, а баба веднага се обърна драматично към Елса, правейки се на още по-потресена, и избухна: „Така не се ГОВОРИ, Елса! Казва се реалностно изостанал!“.
Мама изобщо не се засмя на това, но нямаше значение, защото баба и Елса се смяха и за нея. А в деня преди Бъдни вечер същата година, Елса получи писмо от Дядо Коледа, в което той я смъмряше, че е „станала много отворена“, а после следваше дълга тирада, която започваше с „неблагодарна хлапачка“ и продължаваше с това, че елфите няма да получат колективен трудов договор само защото Елса е спряла да вярва в Дядо Коледа.
– Знам, че ти си го написала – изсумтя Елса на баба.
– Откъде накъде? – сопна ѝ се баба.
– Само ти може да си толкова глупава, че да напишеш „колективен договор“ с „у“! – изкрещя Елса.
След това баба не изглеждаше толкова сопнато и помоли за прошка. После опита да накара Елса да изтича до магазина и да купи запалка, а в замяна баба щяла да ѝ „засече времето!“. Но Елса нямаше да се хване на това втори път.
Така че баба облече намръщено новия костюм на Дядо Коледа и двете отидоха до детската болница, където работеше един приятел на баба. Там тя обикаляше и разказваше приказки на децата с ужасни болести, а Елса я следваше и им раздаваше играчки. Това беше най-хубавата ѝ Коледа изобщо. Баба обеща, че ще превърнат посещението на детската болница в традиция, но традицията се получи адски скапана, защото успяха да го направят само още веднъж, преди баба да вземе да умре.
Елса поглежда момчето със синдром. После поглежда Алф и го измерва с поглед. Момчето със синдром забелязва купа с шоколадови зайци и изчезва навътре в апартамента. Тогава Елса пристъпва в антрето и отваря сандъка, който стои там. Вади отвътре костюма на Дядо Коледа, връща се обратно на стълбите и го тиква в ръцете на Алф.
Алф го поглежда сякаш костюмът току-що се е опитал да го погъделичка.
– Какво е това?
– На какво ти прилича? – пита Елса.
– Забрави! – казва заплашително Алф и бутва червената дреха към Елса.
– Забрави да забравя! – казва Елса и бутва дрехата към него, по-силно.
– Мамка му, баба ти каза, че не вярваш в Дядо Коледа – измърморва Алф.
Елса върти очи.
– Не вярвам, но не всичко се върти около мен, нали?
Тя посочва към апартамента. Момчето със синдром седи на пода пред телевизора. Алф го вижда и изръмжава.
– Защо Ленарт да не е Дядо Коледа?
– Защото Ленарт не може да пази тайна от Мод – отговаря Елса нетърпеливо.
– Това какво значение има?
– Има значение, защото Мод не може да пази тайна от никого!
Алф гледа Елса. После измърморва неохотно, че не, не, разбира се. Мод наистина не би могла да задържи една тайна за себе си, ако ще тайната да е залепена за дланите ѝ. Докато Джордж играеше на „скрий ключа“ с Елса и момчето със синдром, Мод вървеше след тях и шепнеше „може би трябва да погледнеш в саксията върху лавицата за книги?“. А когато мама ѝ каза, че цялата идея на играта е човек да не знае къде е скрит ключът, Мод я погледна унило и отвърна: „Ама децата изглеждат толкова тъжни, докато търсят. Не искам да бъдат тъжни“.
– Така че ти трябва да си Дядо Коледа – обобщава Елса.
– Ами Джордж? – пробва се Алф.
– Той е твърде висок. Освен това ще си личи, че е той, защото ще облече шортите си върху костюма – обяснява Елса.
Шортите като че ли не са от голямо значение за Алф. Той прави няколко недоволни крачки и влиза в антрето. Наднича над ръба на сандъка, сякаш се надява, че ще намери по-добра алтернатива. Но вътре има само спално бельо и детски костюм на Спайдърмен.
– Какво е това? – пита Алф и го побутва, сякаш очаква дрехата да го побутне в отговор.
– Костюмът ми на Спайдърмен – изръмжава Елса и опитва да затвори капака на сандъка.
– За кога пък ти е притрябвал? – чуди се Алф, все едно очаква да чуе точната дата на ежегодния ден на Спайдърмен.
– Щях да го нося, като почнем училище. Имахме домашно – казва Елса, без да навлиза в подробности, и затваря сандъка с трясък.
Алф стои с костюма на Дядо Коледа в ръка и всъщност май не му пука особено. Елса въздъхва.
– Ако т-р-я-б-в-а да знаеш, няма да бъда Спайдърмен, защото момичетата явно не могат да бъдат Спайдърмен!
Алф всъщност изобщо не изглежда сякаш трябва да знае. Въпреки това Елса изсъсква:
– Така че няма да бъда нищо, да си гледат работата, не мога да се боря с всички през цялото време!
Алф вече е тръгнал към стълбите. Елса преглъща плача, за да не я чуе. Но може би той все пак я чува. Защото спира до парапета. Стиска костюма на Дядо Коледа в юмрука си. Въздъхва. Казва нещо, което Елса не разбира.