– К’во? – пита тя раздразнено.
Алф отново въздъхва, по-силно.
– Казах, че според мен баба ти би искала да се облечеш като каквото, по дяволите, си искаш – повтаря той рязко, без да се обръща.
Елса пъха ръце в джобовете си, втренчила поглед в пода.
– Другите деца в училище казват, че момичетата не могат да бъдат Спайдърмен...
Алф прави две провлачени крачки надолу по стълбите. Спира. Поглежда към нея.
– Да не мислиш, че ония копелета не са казали същото на баба ти?
Елса се вторачва в него.
– И тя ли се е облякла като Спайдърмен?
– Не.
– Тогава за какво говориш?
– Облече се като лекар.
Елса свежда поглед.
– Казали са ѝ, че не може да бъде лекар? Защото е момиче?
Алф намества нещо в кутията с инструменти, след което напъхва костюма вътре.
– Сигурно са ѝ казвали, че не може да прави купища неща поради купища причини, по дяволите. Но тя ги правеше, без да ѝ мигне окото. Няколко години преди да се роди, на жените все още са им казвали, че не могат да гласуват на парламентарни избори, но сега жените си гласуват, без да им мигне окото. Това е начинът да се опълчиш на копелетата, които ти казват какво можеш и какво не можеш да правиш. Просто го правиш, без да ти мигне окото.
Елса наблюдава обувките си, а Алф – кутията си с инструменти. После Елса влиза в антрето и взима две сладки. Изяжда едната и хвърля другата на Алф. Той я улавя със свободната си ръка и свива рамене.
– Мисля, че баба ти би искала да се облечеш като каквото си искаш.
Елса кима. Той изръмжава нещо и тръгва. Щом чува вратата на апартамента му да се затваря и отвътре да се понася оперен италиански, Елса взима цялата купа със сладки, хваща момчето със синдром за ръка и виква ворша.
Тримата отиват в апартамента на баба и се свиват вътре във вълшебния гардероб, който спря да расте, когато баба умря. Мирише на стърготини. И чрез някакво вълшебство е пораснал точно толкова, колкото да може да побере две деца и един ворш.
Момчето със синдром почти затваря очи и Елса го отвежда в Страната-на-Почти-Будните. Летят над шестте кралства, а когато завиват към Мимовас, момчето като че се ориентира. Скача от облачното животно и се затичва. Щом стига пред градските порти и го залива музиката на Мимовас, той започва да танцува. Танцува просто великолепно. И Елса танцува с него.
Защото няма значение, ако момчетата не могат да говорят, стига да танцуват просто великолепно.
27
Гльог
Воршът събужда Елса посред нощ, защото му се пикае. Или, добре де, може би не е посред нощ. Но Елса така се чувства, а и навън е тъмно, така че тя измърморва сънено на ворша, че може би не е трябвало да пие такива огромни количества гльог, преди да си легне, след което се опитва да заспи повторно. За съжаление, воршът изглежда малко така, както изглеждаш, ако си ворш и планираш да се изпикаеш върху шал на Грифиндор, затова Елса дръпва шала и все пак се съгласява да излязат.
Когато се показват от гардероба, виждат, че майката на Елса и майката на момчето със синдром застилат леглата в гостната на баба.
– Той трябва да се изпикае – разяснява Елса изморено, щом мама ги вижда.
Мама кима неохотно.
– Тогава вземете и Алф с вас – моли я тя.
Елса кима. Майката на момчето със синдром ѝ се усмихва и изпуска възглавницата, която се кани да напъха в една калъфка. Навежда се да вземе възглавницата, при което изпуска и калъфката. И очилата си. Накрая се изправя, прегърнала всичко с ръце, и отново се усмихва на Елса.
– Разбрах от Мод, че може би ти си оставила писмото от баба ти в пощенската ни кутия вчера.
Елса вперва поглед в чорапите си.
– Мислех да позвъня, но не исках да, таковата. Да ви безпокоя. Нали.
Майката на момчето се усмихва. Изпуска калъфката.
– Пише, че се извинява. Баба ти, имам предвид.
– Знам, така пише на всички – потвърждава Елса.
Майката на момчето вдига калъфката.
– Извинява се, че вече не може да ни защитава. И пише, че мога да разчитам на теб. Винаги. И ме моли да опитам на свой ред да спечеля твоето доверие.
Тя изпуска възглавницата. Елса пристъпва напред и я вдига. Наблюдава жената за кратко, после казва:
– Може ли да те питам нещо, което може би е малко невъзпитано?
– Абсолютно – отговаря майката на момчето и изпуска очилата в калъфката.
Елса почесва дланта си.
– Как успяваш да живееш, когато те е страх през цялото време? В смисъл, след като знаеш, че някой като Сам е там някъде и те преследва, как успяваш да живееш с това?