– Елса, моля те... – прошепва мама и се усмихва извинително на майката на момчето, но майката на момчето махва с ръка, за да покаже, че няма проблем.
За жалост, с това движение също така хвърля калъфката с очилата през стаята и тя се приземява върху ворша, който седи и се опитва да стисне пикочния си мехур с лапи. Елса вдига калъфката. Майката на момчето се усмихва с благодарност и си слага очилата.
– Баба ти казваше, че понякога човек трябва да прави неща, които са опасни, защото иначе не би бил човек, а просто жалка отрепка.
– Това го открадна от „Братята с лъвски сърца“ – казва Елса.
– Знам – усмихва се майката на момчето.
Елса кима. Майката на момчето отново се усмихва, обръща се към майката на Елса и като че ли иска да смени темата. Може би повече заради Елса, отколкото заради самата себе си.
– Знаете ли дали ще е момче или момиче? – пита тя и прави лек жест с ръка към корема на майката на Елса, преди да изпусне очилата си.
Майката на Елса се усмихва почти засрамено и поклаща глава.
– Искаме да изчакаме, докато се роди.
– Ще бъде „то“ – информира я Елса.
Мама изглежда смутена.
– Да. Ами, още не сме разбрали какъв пол е. Джордж иска... уф... знаеш. Ще се радваме еднакво, каквото и да е!
Майката на момчето кима бурно.
– Аз също не исках да знам, преди той да се роди! Но щом това стана, исках да разбера всичко за него на секундата!
Майката на Елса въздъхва облекчено, както прави човек, когато чака дете и е свикнал всички небременни индивиди да се чувстват длъжни при всеки удобен случай да задават въпроси за предстоящото раждане с онази интонация, която обикновено е запазена за полицаите от отдел „Наркотици“, които провеждат разпити. Усмихва се широко.
– Да, абсолютно, и аз се чувствам така. Няма значение дали ще е момче или момиче, стига да е здраво!
По лицето на мама се разлива вина в мига, в който последната дума прескача долната ѝ устна. Тя поглежда към гардероба, където момчето със синдром лежи и спи.
– Извинявай. Нямах предвид... – казва тя, но майката на момчето веднага я прекъсва.
– Не се извинявай. Няма проблем. Знам какво казват хората. Но той е здрав. Просто има допълнително от всичко, може да се каже.
– Обичам да си поръчвам с допълнително от всичко! – виква Елса весело, но после и тя придобива засрамен вид, прочиства гърло и смотолевя:
– Освен при куорн24 бургерите. Тогава махам доматите.
Майката на Елса и майката на момчето така се разсмиват, че апартаментът на баба прокънтява. И двете като че имат нужда от това повече от всичко. Така че макар да не ги разсмя нарочно, Елса все пак си приписва заслугата.
Алф ги чака на стълбите. Елса не знае как е разбрал, че идват. Мракът отвън е толкова гъст, че ако човек хвърли снежна топка, би я изгубил от поглед още преди да се е отделила от ръкавицата. Промъкват се под балкона на Брит-Мари, така че тя да не види ворша, но дори след като са свили зад ъгъла, продължават да се придържат близо до фасадата, докъдето не могат да стигнат пръстите на мрака. Воршът се мушва в един храст и изглежда така, сякаш би оценил, ако имаше вестник или нещо друго за четене.
Елса и Алф деликатно се обръщат настрани. Елса се прокашля.
– Благодаря, че ми помогна да приберем Рено.
Алф изръмжава. Елса пъха ръце в джобовете си.
– Кент е чистокръвен мъпет. Някой трябва да отрови н-е-г-о!
Алф бавно обръща глава.
– Не говори така.
– К’во? – възкликва Елса.
– Не говори така, по дяволите – казва Алф намръщено.
– Защо? Той си е чистокръвен мъпет! – отбелязва Елса.
– Възможно е. Но няма да го наричаш така пред мен.
Елса изсумтява.
– Ти го наричаш „шибан идиот“ през цялото време!
Алф кима.
– Да. Аз мога да го кажа. Но не и ти.
Елса разперва ръце и се изплюва възмутено. Или поне си мисли, че е възмутено.
– И защо не?
Коженото яке на Алф изскърцва.
– Защото имам право да ругая малкия си брат. Ти нямаш.
Минават множество различни вечности, докато Елса смели информацията.
– Не знаех – успява да каже накрая.
Алф изрмъжава. Елса се прокашля.
– Защо сте толкова груби един с друг, щом сте братя?
– Човек не избира с кого да е брат – измърморва Алф.
Елса не знае какво точно да отговори. Мисли си за Половинката. Но предпочита да не го прави, затова сменя темата:
– Защо си нямаш приятелка? – пита тя с искрено любопитство.
– Не ти влиза в скапаната работа – отговаря Алф с искрено раздразнение.
– Бил ли си влюбен някога? – пита Елса.
Якето на Алф изскърцва и той я зяпва недоволно.
– Аз съм голям човек, по дяволите. Естествено, че съм бил влюбен. Всички са били влюбени все някога, мамка му.