Зелените очи хвърлят бърз поглед към Елса. После жената кима рязко, сякаш въпросът е приключен.
– Ще оставим охрана пред блока за през нощта.
Преди някой да успее да каже нещо, тя вече е тръгнала надолу по стълбите, следвана от препъващия се летен полицай. Майката на Елса диша тежко. Протяга ръка към Брит-Мари, но Брит-Мари се отдръпва.
– Вие смятате, разбира се, че е забавно да пазите тайни от мен. Забавно е да ме карате да изглеждам като идиот, така смятате!
– Моля те, Брит-Мари – опитва Мод, но Брит-Мари разтърсва глава и взима торбата си от пода.
– Сега мисля да се прибирам, Мод! Защото Кент ще се върне и аз ще го чакам вкъщи! А утре децата му ще дойдат и ще имаме коледна трапеза, както обикновено, цивилизовано семейство в обикновена, цивилизована жилищна асоциация!
Щом казва това, тя излиза през вратата с широка крачка. Само че добронамерено.
Но Елса вижда как Алф гледа след нея. Воршът стои на вратата на спалнята със същия поглед. И Елса вече знае коя е Брит-Мари.
Мама също слиза по стълбите, Елса не знае защо. Ленарт слага кафе. Джордж прави яйца и още гльог. Мод поднася сладки. Майката на момчето със синдром влиза в гардероба при него и Елса чува, че тя го разсмива. Това е хубава суперсила.
Алф излиза на балкона, а Елса го следва. Дълго време стои зад него, преди да се доближи до парапета и да погледне надолу. Зелените очи стоят в снега и говорят с майката на Елса. Усмихват се леко, както се усмихнаха на баба онзи път в полицейското управление.
– Те познават ли се? – пита Елса учудено.
Алф кима.
– Или поне се познаваха. Бяха най-добри приятелки, когато бяха на твоите години.
Елса поглежда мама и вижда, че още е ядосана. После поглежда към чука, който Алф е оставил в ъгъла на балкона.
– Смяташе ли да убиеш Сам? – пита тя.
Алф я поглежда със съжаление, но очите му са искрени.
– Не.
– Защо мама ти беше толкова ядосана? – пита Елса.
Якето на Алф помръдва леко.
– Ядоса се, защото не беше на мое място с чука в ръка.
Раменете на Елса увисват. Тя притиска ръце до тялото си, за да се предпази от студа. Алф я загръща със скърцащото яке. Елса се свива вътре в него.
– Понякога си мисля, че искам някой да убие Сам.
Алф не отговаря. Елса поглежда чука.
– Или... нещо такова. Знам, че не бива да мислим, че някои хора заслужават да умрат. Но понякога не съм сигурна, че такива като него заслужават да живеят...
Алф се обляга на парапета.
– Това е човешко.
– Човешко е да искаш някой да умре?
Алф поклаща спокойно глава.
– Човешко е да не си сигурен.
Елса се свива още повече в якето. Опитва да се чувства смела.
– Страх ме е – прошепва тя.
– И мен – казва Алф.
Не говорят повече за това.
Прокрадват се навън заедно с ворша, след като всички са заспали, но Елса знае, че мама ги вижда. Жената полицай със зелените очи също, Елса е сигурна. Тя бди над тях някъде в мрака, както би правил Вълчето сърце, ако беше там. Елса се опитва да не го укорява за това, че не е там. За това, че я предаде, макар да обеща, че ще я защитава. Не ѝ се получава.
Не говори с Алф. Той също не казва нищо. Утре е Бъдни вечер и усещането е особено.
„Това е една адски странна коледна приказка“, мисли си Елса.
Докато се качват обратно по стълбите, Алф съвсем за кратко се спира пред вратата на Брит-Мари. Елса вижда погледа му. Това е погледът на човек, който е имал първо влюбване, но не и второ. Елса разглежда коледната украса, която за пръв път не мирише на пица.
– На колко години са децата на Кент? – пита тя.
– Вече са големи – казва Алф горчиво.
– Защо тогава Брит-Мари каза, че искат комикси и близалки? – чуди се Елса.
– Брит-Мари ги кани на гости всяка Коледа. Те никога не идват. За последно бяха тук като деца. Тогава обичаха комикси и близалки – отговаря Алф.
После тръгва нагоре, влачейки краката си по стълбите, следван от Елса. Но тогава пък воршът се спира. За някой толкова умен, на Елса ѝ отнема твърде много време да осъзнае защо.
Принцесата на Миплорис била толкова обичана, че двамата принцове, които се борили за любовта ѝ, накрая се намразили един друг. Принцесата на Миплорис, чието съкровище било откраднато от вещица. Принцесата, която живеела в царството на тъгата.
Воршът пази портата на замъка ѝ. Защото така правят воршовете в приказките.
28
Картофи
Елса не подслушваше. Тя все пак не е от хората, които подслушват.
Всъщност просто така се случи, че тя стоеше на стълбите рано на следващата сутрин и чу Брит-Мари и Кент да говорят. Не беше нарочно. Просто търсеше ворша. И шала си на Грифиндор. А вратата на апартамента бе отворена. Отвътре духаше студено, защото Брит-Мари правеше течение, за да проветри костюма на Кент. Елса не възнамеряваше да подслушва, наистина. Но след като постоя там известно време, слушайки, тя осъзна, че ако сега влезе през вратата, Кент и Брит-Мари ще я видят и би изглеждало сякаш досега е стояла на стълбите и е подслушвала. Затова остана отвън.