Елса едва впоследствие осъзна, че е трябвало да отбележи пред баба езиковата грешка, защото изречението звучеше все едно лъвът има експлозиви в собствените си гащи. Може би тогава баба щеше да се разсмее, вместо да съблече всичките си дрехи и да се втурне гола през пункта за проверка на сигурността.
Баба наистина можеше да се съблича адски бързо.
Това беше от онези истории, които са болезнени, докато се случват, но забавни, когато ги разправяш. С тази разлика, че това беше забавно още докато се случваше. Защото Елса е твърдо убедена, че ако някой не намира тичащите голи хора за смешни, то той е поне малко глупак.
Когато най-накрая успя да се качи на самолета, стюардесите вече бяха чули за станалото и през целия полет до Испания даваха на Елса да пие колкото си иска сок. А Елса много обича сок. Но, разбира се, двете с баба първо трябваше доста дълго да седят в един офис, заедно с един доста ядосан мъж със слушалка в ухото. После дойдоха двама полицаи и казаха на баба, че никога повече не може да посещава летището и стореното от нея преди малко всъщност било сериозно престъпление, заради което можела да влезе в затвора. „О, да, да, вие сте тези, които искат да изтръгват плюшени играчки от ръцете на малки деца, но АЗ съм терористът, така ли!?“, разкрещя се баба и почна да размахва ръце, докато полицаите не заплашиха да ѝ сложат белезници.
Но Елса така и не пусна лъва през цялото пътуване. Дори за секунда. Именно това беше важното за баба. „В Миамас няма летища. А ако имаше, лъвът щеше да проверява багажа на митничарите, не обратното“, каза баба кисело, когато Елса ѝ се обади по телефона от Испания. Елса я обичаше заради това.
Сега стои сама на балкона в апартамента на баба. Двете често стояха там. Тъкмо на балкона баба посочи облачните животни на Елса и ѝ разказа за Страната-на-Почти-Будните. Това стана малко след като мама и татко се разделиха. Онази нощ Елса видя Миамас за първи път. Сега се взира в мрака и тъгува повече от всякога. Дълго време лежа на леглото и гледа снимките на тавана, опитвайки се да разбере какво имаше предвид баба в болницата, когато накара Елса да обещае да не я намрази и каза, че „една баба има привилегията никога да не разкрива пред внучката си каква е била, преди да стане баба“. Елса е отделила часове в опити да разбере каква е ползата от този лов на съкровища и къде е следващата следа. Ако изобщо има такава.
Воршът спи в мазето. Елса му постла възглавници, одеяла и жълти торби от ИКЕА. Също така сплеска четири кашона и ги залепи от вътрешната страна на касата на вратата, за да не може Брит-Мари да види какво има вътре, ако тръгне да души наоколо12. Насред целия ужас е хубаво да знае, че воршът е там. Не се чувстваш толкова самотен, ако си почти на осем и знаеш, че в мазето спи ворш.
Елса наднича над парапета на балкона. Струва ѝ се, че за миг забеляза нещо да помръдва в мрака долу. Не вижда нищо, но знае, че Чудовището е там. Разбира защо баба е планирала приказката по този начин: Чудовището да пази замъка, да пази Елса.
Ядосва ѝ се само, че така и не каза от какво трябва да ги пази.
Женският глас в далечния край на улицата прорязва тишината.
– Да, да, поне купих всичкото вино за партито! – заявява гласът кисело, щом се приближава.
Жената с черната пола говори в бялата слушалка. Мъкне четири тежки торби, които се удрят ту една в друга, ту в пищялите ѝ. Жената изругава, докато търси ключа за входната врата.
– Даа, боже мой, ще бъдем сигурно двайсет души! А нали знаеш как пият колегите на Улф! Да, да, да, точно, знаеш какво имам предвид! И аз трябваше да купя всичко! Улф и момчетата, естествено, нямаха време да ми помогнат! Да, нали? Абсолютно! Все едно и АЗ не работя по цял ден?
Това е последното, което Елса успява да чуе, преди жената да влезе вътре. Не знае за какво парти става дума. Всъщност не знае почти нищо за жената с черната пола като цяло, освен че винаги мирише на мента, дрехите ѝ винаги са много добре изгладени и винаги изглежда стресирана. Баба казваше, че това било „заради нейните момчета“. Елса не знае какво точно означава това.
Изтръсква снега от обувките си и влиза обратно вътре. Мама седи на висок стол в кухнята, говори по телефона и неспокойно върти в ръцете си кухненска кърпа. Тя винаги говори по телефона, защото така не се налага да слуша какво казва човекът от другата страна. Никой никога не противоречи на мама. Не защото тя повишава глас или те прекъсва, а просто защото е човек, с когото не би искал да се караш. Мама се старае да поддържа това статукво, защото не иска конфликти. Конфликтите вредят на ефективността, а ефективността е много важна за мама. Тя много често я споменава по телефона. Джордж понякога се шегува, че мама ще роди Половинката в обедната си почивка, за да не саботира ефективността на болницата. Елса мрази Джордж заради тези идиотски шеги. Мрази го, защото той си мисли, че познава мама толкова добре, че може да се шегува с нея.