Баба, разбира се, смяташе, че това са глупости, и изобщо не ѝ дремеше дали конфликтите са лоши за ефективността. Елса чу един от лекарите в болницата на мама да казва, че баба била „човек, който може да започне бой в празна стая“, но щом Елса разказа това на баба, тя се нацупи и отряза: „Може пък стаята да е почнала първа, помисли ли за това?“. След което разказа приказката за момичето, което казало не. Макар че Елса вече я бе чувала поне безброй пъти.
„Момичето, което каза не“ беше една от най-първите приказки от Страната-на-Почти-Будните, които баба разказа на Елса. Разказваше се за кралицата на едно от шестте кралства: кралство Миаудакас. В началото тя била много смела и справедлива принцеса, която всички харесвали, но за жалост, пораснала и се наплашила, както става с порасналите. Заобичала ефективността и намразила конфликтите. Както правят порасналите.
И така, кралицата чисто и просто забранила конфликтите в цял Миаудакас. Всички трябвало да се разбират постоянно, защото така било добре за ефективността.
И понеже почти всички конфликти започват с някой, който казва не, кралицата забранила тази дума. И всички, които нарушавали закона, незабавно били пращани в голям затвор за несъгласни. Стотици войници в черни доспехи, наричани „съгласители“, патрулирали улиците, за да проверяват дали всички са съгласни едни с други. Но дори това не задоволило кралицата, така че скоро за думи като „против“, „може би“ и „тц“ също те пращали директно в затвора, където никога повече да не видиш дневна светлина. А ако случайно в килията проникнел слънчев лъв, някой от съгласителите веднага слагал нови пердета.
След няколко години дори думи като „вероятно“, „евентуално“ и „ще видим“ също били забранени. Накрая никой не смеел да каже нищо. Затова кралицата решила, че спокойно може да забрани говоренето като цяло, защото почти всички конфликти започвали с някого, който казва нещо. След това в кралството настанала тишина в продължение на много години.
Чак докато едно малко момиче се задало, яздейки и пеейки. Всички я зяпали, защото песните били особено сериозно престъпление в Миаудакас, тъй като съществува риск някой да хареса песента, а някой друг да не я хареса и така да се стигне до конфликт. Затова съгласителите хукнали да спрат нарушителката, но не могли да я уловят, защото нея много я бивало да тича. Така че съгласителите вдигнали тревога и повикали подкрепления. Тогава след момичето се понесъл страховитият елитен отряд на кралицата, съставен от параграфни рицари, които се наричали така, защото яздели специален вид животни, смесица между жирафи и правилници и наречени „параграфи“. Но дори параграфните рицари не могли да я хванат, така че накрая самата кралица изхвърчала от замъка си и изревала на момичето да спре да пее.
То се обърнало към кралицата, погледнало я в очите и отвърнало: „Не“. При което от стената на затвора паднал един камък. А щом момичето казало „не“ още веднъж, паднал нов камък. Скоро всички хора в кралството, дори съгласителите и параграфните рицари, се присъединили към момичето и закрещели „не! не! не!“, и целият затвор се срутил. Така народът на Миаудакас се научил, че една кралица има власт само когато всичките ѝ подчинени се страхуват от конфликти.
Или поне Елса си мисли, че това е поуката от историята. Знае го отчасти защото е проверила „поука“ в Уикипедия и отчасти защото една от най-първите думи, които се научи да казва, беше „не“. Мама и баба много, много, ама много се караха заради това.
Разбира се, те се караха много и за всичко останало. Като ефективността например. Мама винаги казваше сдържано, че ефективността е „необходима за развиването на успешна бизнес дейност“, а баба крайно несдържано викаше в отговор, че „идеята на болниците не е да са шибана бизнес дейност!“. Веднъж баба каза на Елса, че мама е станала шеф само защото се бунтувала като тийнейджър, а най-лошият бунт, който ѝ хрумнал, бил да „учи икономика“. Елса така и не разбра какво точно значи това. Но по-късно същата вечер, когато си мислеха, че Елса спи, тя чу мама да се сопва на баба: „Какво знаеш ти за тийнейджърските ми години? Ти никога не беше тук!“. Елса за първи път чуваше мама да казва нещо през сълзи. После баба се умълча и повече никога не повтори това за тийнейджърския бунт.