– Ти си санитарен проблем – измърморва Елса.
Брит-Мари се обръща със свистене, а веждите ѝ се сливат в дълга космата гъсеница.
– Моля?
– Нищо – промърморва Елса.
Брит-Мари и гъсеницата продължават да я гледат кръвнишки. Мама се прокашля.
– Кучето сигурно е избягало някъде далеч, Брит-Мари. Не бих се притеснявала за него...
Брит-Мари се обръща към мама и се усмихва добронамерено.
– Не, разбира се, че ти не би се притеснявала, Ӕлрика. Разбира се, че не би се притеснявала. Ти не си от хората, които се притесняват особено за сигурността на другите, така е, не си.
Мама изглежда овладяно. Брит-Мари се усмихва и кима.
– Все пак си толкова заета с кариерата си. Не ти остава време да се притесняваш за безопасността на децата си. Виждам, че това ви е в кръвта. Във вашето семейство винаги кариерата е била преди децата.
Лицето на мама е съвършено отпуснато. Ръцете ѝ висят спокойно до тялото. Единственото, което я издава, са бавно, бавносвиващите се юмруци. Елса никога не я е виждала да прави така.
Брит-Мари също го забелязва. Отново размества дланите си. Изглежда, започва да се поти. Усмихва се малко по-вдървено.
– Не че в това има нещо лошо, Ӕлрика. Естествено, че не. Ти сама си избираш приоритетите, естествено!
– Има ли още нещо? – пита мама бавно, но някакъв нюанс в погледа ѝ кара Брит-Мари да направи мъничка крачка назад.
– Не, не, няма друго. Нищо друго!
Елса подава глава навън, преди Брит-Мари да е успяла да се обърне и да тръгне надолу.
– Какво каза за колата на баба?
В гласа на Брит-Мари отново се прокрадва раздразнение, но тя отбягва погледа на мама.
– В гаража е. Стои паркирана в гаража на моето място. И ако не бъде преместена незабавно, ще се обадя в полицията!
Елса не успява да скрие учудването си.
– Как се е озовала колата на баба там?
– Ами, не знам! Не ми е работа да знам, представи си! – отсича Брит-Мари толкова рязко, че забравя да се усмихне добронамерено.
После отново се обръща към майката на Елса с новооткрит кураж.
– Колата трябва да бъде преместена незабавно, в противен случай ще се обадя в полицията, Ӕлрика!
Майката на Елса кима с новооткрито примирение.
– Не знам къде са ключовете от колата, Брит-Мари.
– Аха, аха. Но не е моя работа да знам, все пак във вашето семейство трябва да се грижите за собствените си ключове – сопва се Брит-Мари.
Майката на Елса масажира слепоочията си.
– Имам нужда от хапче за глава – казва тя тихо на самата себе си.
Брит-Мари като че изведнъж си припомня как да се усмихва добронамерено и го прави.
– Ако не пиеше толкова много кафе, може би нямаше толкова често да имаш главоболие, Ӕлрика!
После Брит-Мари се обръща и тръгва надолу по стълбите, достатъчно бързо, че да не успеят да ѝ отговорят.
Мама затваря вратата овладяно и сдържано, но не толкова овладяно и сдържано, колкото обикновено, забелязва Елса. Мама тръгва към кухнята. Телефонът ѝ звъни. Елса върви след нея и я наблюдава съсредоточено.
– Какво имаше предвид тя? – пита Елса.
– Не смята, че трябва да пия кафе, докато съм бременна – отговаря мама.
Прави се на ударена. Елса мрази, когато мама се прави на ударена.
– Sure, сякаш това имах предвид – казва Елса.
Мама взима телефона си.
– Трябва да се обадя, миличка – казва тя.
– Какво имаше предвид Брит-Мари, като каза, че в нашето семейство „кариерата е преди децата“ и че това е „в кръвта ти“? Имаше предвид баба, нали? – настоява Елса.
Телефонът продължава да звъни.
– Звънят от болницата, трябва да се обадя – казва мама.
– Не, не трябва! – заповядва Елса.
Двете стоят и се гледат, докато телефонът иззвънява още два пъти. Сега юмруците на Елса са свити. Мама прокарва пръсти по дисплея.
– Трябва да вдигна, Елса.
– Не, не трябва!
Мама затваря очи и вдига телефона към ухото си. Още преди да заговори, Елса трясва вратата на спалнята.
Когато мама внимателно отваря вратата половин час по-късно, Елса се преструва, че спи. Мама се доближава тихо и я завива с одеяло. Целува я по бузата. Изгася лампата.
Когато Елса става от леглото един час по-късно, мама спи на дивана във всекидневната. Елса се приближава тихо и завива мама и Половинката с одеяло. Целува я по бузата. Изгася лампата. Мама все още държи кухненската кърпа в ръка.
Елса вади фенер от една от кутиите в антрето и се обува.
Защото вече знае къде да търси следващата следа в лова на съкровища.
13
Вино
Да. Всъщност е малко мъчно за обяснение. С много от нещата в бабините приказки е така. Най-напред човек трябва да разбере, че в Страната-на-Почти-Будните няма по-тъжно същество от морския ангел. Едва когато Елса си припомня цялата приказка, всичко в този лов на съкровища изведнъж придобива смисъл.