– Колко често пътуваше баба? – пита Елса вместо това.
Мама стиска здраво волана. Сребриста кола отзад надува клаксон, защото мама е оставила колата отпред да се отдалечи на няколко метра. Тя отпуска спирачката и Киа се придвижва бавно напред.
– Различно. Зависеше къде имат нужда от нея и за колко дълго.
– Това ли имаше предвид онзи път, когато баба каза, че си станала икономист, защото си ѝ се сърдела?
Мама се обръща учудено към Елса. Колата отзад отново бибитка.
– А?
Елса човърка уплътнението на вратата.
– Чух ви. Беше мега отдавна. Баба каза, че да учиш икономика, било твоят тийнейджърски бунт. А ти каза „Откъде знаеш? Ти никога не беше тук!“. Това ли имаше предвид, а?
Мама наблюдава кокалчетата на пръстите си.
– Бях ядосана, Елса. Когато си ядосана, невинаги имаш контрол над това, което говориш.
Елса отново клати глава, този път протестирайки.
– Не и ти. Ти никога не губиш контрол.
Мама отново опитва да се усмихне.
– С баба ти беше... ами, по-трудно.
– Ти на колко беше, когато дядо умря?
– На дванайсет.
– Човек още не е възрастен на дванайсет.
– Не. Не е.
– И баба те остави?
– Баба ти ходеше там, където имаха нужда от нея, миличка.
– Ти си имала нужда от нея.
– Други се нуждаеха повече.
– Затова ли винаги се карахте?
Мама въздъхва дълбоко, така, както може само родител, който току-що е открил, че е задълбал в някоя история много повече, отколкото е възнамерявал.
– Да. Да, вероятно понякога сме се карали заради това. А понякога за други неща. Баба ти и аз бяхме много... различни.
– Не. Просто бяхте различни по различни начини.
– Може би.
– За какво друго се карахте?
Колата зад Киа отново бибитка. Мама затваря очи и задържа дъха си. Когато най-накрая отпуска спирачката и оставя Киа да се придвижи напред, тя отговаря така, сякаш думите насила си проправят път между устните ѝ.
– За теб. Вечно се карахме за теб, миличка.
– Защо?
– Защото когато обичаш някого страшно много, е трудно да се научиш да го делиш с някого другиго.
– Като Джийн Грей – отбелязва Елса, сякаш това е съвсем очевидно.
– Кой? – възкликва мама, сякаш изобщо не е така.
– Тя е супергерой. От „Х-Мен“. Върколак и Циклоп бяха влюбени в нея. Затова адски много се караха.
Мама кима така, сякаш обяснението прави казаното едва една идея по-очевидно, в най-добрия случай.
– Мислех, че онези Х-Мен са мутанти. Не супергерои. Нали така ми каза последния път, когато говорихме за тях?
– Сложно е – казва Елса, въпреки че изобщо не е сложно, ако човек е чел умерено количество качествена литература.
– И каква е суперсилата на тази Джийн Грей? – пита мама.
– Телепатия – отговаря Елса.
– Хубава суперсила – казва мама.
– Адски хубава – съгласява се Елса.
Предпочита да не отбелязва, че Джийн Грей също така има телекинетични способности, защото не иска да затормозява мама повече от необходимото. Тя все пак е бременна. Вместо това повдига уплътнението на вратата и наднича в пролуката отдолу. Безкрайно изморена е, както става, когато си почти на осем и цяла нощ си стоял буден и ядосан. Майката на Елса така и не е имала собствена майка, защото майката на мама винаги е била някъде другаде и е помагала на други хора. Елса никога не бе мислила за баба по този начин.
– Ядосана ли си ми, понеже баба прекарваше толкова много време с мен, но не и с теб? – пита тя предпазливо.
Мама клати глава толкова силно и упорито, че Елса веднага разбира, че ще последва лъжа.
– Не, милото ми момиче, не. Никога!
Елса кима и наднича в пролуката под уплътнението.
– Аз съм ѝ ядосана. За това, че не ми каза истината.
– Всички имат тайни, миличка.
– Ядосана ли си ми, понеже с баба имахме тайни? – пита Елса, без да поглежда към мама.
Мисли си за тайния език, на който все говореха, за да не ги разбере мама. Мисли си за Страната-на-Почти-Будните. Чуди се дали баба някога е водила мама там.
– Никога не съм ти се ядосвала – отговаря мама и протяга ръка към Елса, преди да прошепне: – Завиждах ти.
Чувството за вина удря Елса като кофа студена вода, която човек не очаква.
– Ето какво е имала предвид баба – констатира тя.
– С кое? – чуди се мама.
Елса изсумтява.
– Каза ми да не я мразя, ако разбера коя е била, преди да се родя. Това е имала предвид. Че ще разбера, че е била скапана майка, която е оставила собственото си дете...