Мъжът в сребристата кола зад тях отново бибитка.
Горе-долу тогава Елса взема решението, което най-общо казано, кара цялата сутрин да се превърне в абсолютен фейсбук статус. Тя грабва раницата си от пода, вади най-тежката книга, която успява да намери, и щом Киа спира зад колата отпред, Елса дърпа дръжката на вратата и изскача на магистралата. Чува мама да вика след нея, но не се обръща. Просто заобикаля Киа, застава пред сребристата кола и с всички сили удря капака с книгата.
На мястото на удара остава голяма вдлъбнатина. Ръцете на Елса треперят. Мъжът в сребристата кола я зяпа, сякаш не може да повярва, че това наистина се случва. Малко като онзи път, когато Елса, мама и татко ходиха в Евродисниленд в Париж и на връщане късно вечерта Елса видя Пепеляшка да пикае в един храст и да крещи на едно момче в пиратски костюм думи на френски, които се оказаха грозни псувни, както Елса щеше да узнае по-късно.
Елса гледа втренчено мъжа. Той я зяпа като парализиран.
– Проклет мъпет! – крясва му Елса.
Той не отговаря веднага, затова Елса удря здраво капака още три пъти и посочва мъжа заплашително.
– Не схващаш ли, че майка ми е бременна? Какво си се разсвирил като скапан МЪПЕТ, а? А?
Първоначално мъжът като че смята да отвори вратата. Но после, изглежда, променя решението си. Елса вдига книгата над главата си като меч, замахва с късата страна надолу и оставя дълбока резка в лака на капака. Мъжът я наблюдава някак нерешително. После протяга ръка към страничния прозорец. Елса чува изщракване и вратите се заключват.
– МОЖЕ БИ ПРОСТО ИМАМЕ ТЕЖЪК ДЕН! Така че вземи се стегни малко, преди майка ми да дойде и да роди Половинката върху капака на ШИБАНАТА ТИ КОЛА! – изревава Елса.
За всеки случай.
Мъжът гледа в краката си.
Елса стои на магистралата между сребристата кола и Киа и диша толкова бързо, че я заболява главата. Чува мама да вика, но Елса така и така вече се връща в Киа, наистина. Не е като да е планирала случилото се. Но изведнъж усеща ръка на рамото си и чува глас, който пита:
– Имаш ли нужда от помощ?
Обръща се, а до нея стои полицай. Мирише на снус.
– Можем ли да помогнем? – повтаря той приятелски.
Изглежда много млад. Като че работи в полицията само за лятото. Въпреки че е зима.
– Той не спираше да бибитка! – казва Елса в своя защита.
Летният полицай поглежда към сребристата кола. Мъжът вътре е крайно зает с това да не среща погледа на летния полицай. Елса се обръща към Киа и всъщност не иска да го казва, по-скоро като че думите сами се изплъзват от устата ѝ.
– Майка ми ще ражда, а и денят започна тежко...
Незабавно усеща ръката на летния полицай обратно върху рамото си.
– Майка ти ще ражда? – виква той.
– Ами, не точ... – започва Елса.
Но, разбира се, вече е късно.
Полицаят се втурва към Киа. Мама тъкмо е успяла да излезе наполовина от колата и тръгва към тях с ръка върху Половинката.
– Можеш ли да караш? – крещи полицаят толкова силно, че Елса запушва раздразнено уши и демонстративно се премества от другата страна на Киа.
Мама изглежда сащисана.
– А? Тоест, к’во? Естествено, че мога да карам. Или, в смисъл? Има ли някакъв проб...
– Ще карам отпред! – изревава полицаят, без да я изслуша.
Бързо вкарва мама в Киа и се втурва обратно към полицейския автомобил. Мама се тръшва на седалката. Поглежда Елса. Елса рови в жабката и търси причина да не отговаря на погледа ѝ.
– Какво... се случи току-що? – пита мама.
Сирената на полицейската кола прогърмява покрай тях. Летният полицай им маха трескаво да карат след него.
– Мисля, че иска да караме след него – промърморва Елса, без да вдига поглед.
Колите пред тях отбиват встрани. Задръстването се разделя на две като бананова кора.
– Какво... става... сега? – прошепва мама, докато Киа внимателно тръгва на пръсти след полицейската кола.
– Може да се каже, че стана малко като във фейсбук статус – прокашля се Елса.