Мама замълчава. Елса вдига вежди.
– Чувала ли си за жената, която не говорела по същество?
Мама се усмихва извинително, сякаш още отсега знае, че това, което ще каже, е глупаво.
– Мисля, че ако баба ти беше мъж, а не жена, хората по онова време щяха да я наричат „плейбой“.
– Имала е много кавалери?
– Да – казва мама предпазливо.
– И в училище има един такъв човек с много кавалери – отбелязва Елса.
– О, не намеквам, че това момиче е... – възразява мама бурно.
– Момче е – поправя я Елса.
Мама изглежда объркана. Елса свива рамене.
– Сложно е – казва тя.
Въпреки че изобщо не е сложно. Мама обаче хич не изглежда по-малко объркана.
– Дядо ти обичаше баба страшно много. Но те никога не са били... двойка. Разбираш ли?
– Разбирам – отговаря Елса, която разбира, защото има интернет.
После се протяга, хваща показалците на мама и ги стиска с длани.
– Съжалявам, че баба е била толкова скапана майка, мамо!
– Но беше фантастична баба, Елса. Ти беше вторият ѝ шанс – казва мама и гали Елса по косата, преди да продължи. – Мисля, че баба ти се оправяше толкова добре сред хаоса, защото самата тя беше хаотична. Беше направо невероятна в катастрофална обстановка. Но не знаеше как да се справя с всичко тук, с ежедневието и обикновените неща.
– Като часовник, който избързва или изостава. Работи си, просто винаги е на грешното място – казва Елса, като опитва да не звучи ядосано.
Въобще не ѝ се получава.
– Да. Може би. Просто... знаеш ли... причината да няма стари снимки на баба е донякъде това, че тя рядко си беше вкъщи. И донякъде това, че аз скъсах малкото снимки, на които я имаше.
– Защо?
– Бях тийнейджърка. И бях ядосана. Двете са донякъде свързани. Вкъщи винаги цареше хаос. Неплатени сметки, остаряла храна в хладилника, когато вътре изобщо имаше храна, да. Боже. Трудно е за обяснение, миличка. Просто бях ядосана.
Елса скръства ръце, обляга се на седалката и зяпа през прозореца.
– Човек не трябва да прави деца, ако не иска да се грижи за тях.
Мама отново протяга пръсти към нея, докосва рамото ѝ.
– Баба ти ме е родила късно. Или, да, била е на колкото бях аз, когато родих теб. Но по времето на баба ти това се е считало за късно. Направила си е изследване и е мислила, че не може да има деца.
Елса свежда брадичка към ключицата си.
– Значи си била грешка?
– Инцидент.
– В такъв случай и аз съм инцидент.
Мама прехапва устни.
– Никой никога не е копнеел за нещо толкова много, колкото ние с баща ти копнеехме за теб, миличка. Ти си абсолютната противоположност на инцидент.
Елса поглежда към тавана на Киа и примигва.
– Затова ли твоята суперсила е редът? Защото не искаш да си като баба?
Мама свива рамене.
– Просто се научих да се справям сама. Защото не разчитах на баба ти. Накрая стана дори по-лошо, когато тя беше тук. Бях ѝ ядосана, когато я няма, и още по-ядосана, когато си беше вкъщи.
– Все още ли си ядосана?
– Това прави ли ме ужасен човек?
Елса ритва с крак пода на Киа.
– Не. Ако знаех, че баба е човек, който оставя децата си, щяхме да поставим нов рекорд за скараност!
Мама започва все по-често да гали Елса по косата.
– Тя беше изключителна баба, миличка.
– Била е адски скапана майка.
– Не говори така, Елса, моля те. Тя правеше, каквото може. Всички правим, каквото можем.
– Не!
– Не е твоя работа да ѝ се ядосваш.
– Ама СЪМ ядосана. Ядосана съм, че е била такъв мъпет и никой не ми е казал, а сега знам, но тя пак ми липсва и ТОВА ме ядосва!!!
Мама затваря очи и допира чело до челото на Елса. Челюстите на Елса треперят.
– Ядосана съм ѝ, че умря. Ядосана съм ѝ, че умря и ме остави – прошепва тя.
– Аз също – прошепва мама.
Тъкмо тогава летният полицай се задава на бегом от входа на спешното. След него тичат две сестри с носилка.
Елса вдига поглед към мама. Мама вдига поглед към Елса.
– Какво мислиш, че би направила баба ти в тази ситуация? – пита мама спокойно.
– Щеше да се разкара оттук – казва Елса.
Челата им още се допират. Летният полицай и сестрите с носилката са само на няколко метра от тях, когато мама кима бавно. После включва Киа на скорост и с гуми, буксуващи в снега, излиза от паркинга и подкарва по улицата. Това е най-безотговорното нещо, което Елса я е виждала да прави.
И винаги ще я обича заради него.
15
Стърготини
Естествено, Страната-на-Почти-Будните е пълна с малко или много необичайни същества. Най-често много, разбира се, защото за съществата разказваше баба, а самата тя във всяко отношение беше повече от „малко необичайна“.