– Защо се спотайваш на стълбите, вместо да стоиш вътре?
Чудовището изчезва под качулката си. Подава се единствено черната му брада.
– Пазя.
– Чувал ли си за онзи, който реагирал малко пресилено, а? – пита Елса.
Чудовището не отговаря. Тя свива рамене.
– Трябва да ползвам компютъра ти. Джордж може би си е вкъщи, а не мога да сърфирам от телефона си, защото дисплеят ми се скапа, откакто му се случи инцидент, свързан с фанта, тостер и баба. Нали.
Качулката около главата на Чудовището бавно се завърта наляво-надясно.
– Няма компютър.
– Уф! Трябва ми само за да проверя адреса! – възкликва Елса и размахва писмото на баба.
Чудовището пак поклаща глава. Елса изстенва.
– Тогава поне ми дай паролата за уай-фая си, за да свържа айпада си! – изстрелва тя и вдига очи толкова високо, че се чувства сякаш зениците ѝ се разместват по пътя.
Чудовището клати глава. Елса изстенва толкова силно, че чак се разтреперва.
– Виж, нямам 3G на айпада, защото татко го купи, а мама се разсърди, защото не иска да имам толкова скъпи вещи, а и не харесва „Епъл“, така че това беше един вид компромис! Сложно е, о’кей? Просто трябва да ползвам уай-фая ти за малко! Боже!
– Няма компютър – повтаря Чудовището.
– Няма... компютър? – повтаря Елса невярващо.
Чудовището клати глава.
– Ти нямаш компютър? – избухва Елса.
Качулката се мести от ляво надясно. На Елса ѝ се струва, че той я занася.
– Как може човек да няма КОМПЮТЪР?
Чудовището вади малка запечатана найлонова торбичка от някой от джобовете на якето си, а от торбичката вади малка бутилка алкогел. Изсипва внимателно част от съдържанието в дланите си и започва да го втрива в кожата си.
– Няма нужда от компютър – изръмжава той.
Елса изпитва внезапна нужда да разтрие слепоочията си.
– Брей, колко странно, че хората те имат за откачалка, боже господи!
Той не отговаря. Елса си поема дъх раздразнено и оглежда стълбището. Джордж може все още да е вкъщи и тя не може да се прибере, защото той ще я пита защо не е на училище. Не може да отиде и при Мод и Ленарт, защото те са твърде мили да лъжат и ако мама ги пита дали са виждали Елса, те ще ѝ кажат всичко. Момчето със синдром и майка му не са си вкъщи през деня. А за Брит-Мари и дума не може да става.
Това, за жалост, не оставя изобилие от възможности. Така че Елса се стяга и опитва да си втълпи, че един рицар на Миамас никога не би се изплашил от лов на съкровища, дори и той да е труден. След това тръгва нагоре по стълбите.
Алф отваря след седмото позвъняване. Апартаментът му мирише на стърготини. Облечен е с жалко подобие на халат, а малкото косми, останали по главата му, приличат на последните разнебитени сгради, оцелели след ураган. В ръка държи голяма бяла чаша, на която пише „Ювентус“. От нея се носи миризма на много силно кафе, както го обичаше баба. „Ако пиеш от кафето на Алф, трябва да станеш и цял следобед да караш кола“, казваше тя, а Елса не знаеше какво точно има предвид, но разбираше какво казва. Или поне така си мисли.
– Аха? – казва Алф навъсено.
– Знаеш ли къде е това? – пита Елса и му показва плика с почерка на баба.
– Събуди ме, за да ме питаш за някакъв шибан адрес? – отвръща Алф негостоприемно и отпива голяма глътка кафе.
– Ти спеше ли? – възкликва Елса и вдига вежди.
Алф отпива още веднъж и кима към ръчния си часовник.
– Карах късна смяна. Сега за мен е нощ. Аз идвам ли у вас посред нощ да те питам глупости?
Елса поглежда чашата. После поглежда Алф.
– Защо пиеш кафе, ако спиш?
Алф поглежда чашата. После поглежда Елса. На лицето му е изписано недоумение.
– Събудих се и бях жаден.
– Татко казва, че ако пие кафе след шест вечерта, после не може да спи цяла нощ! – казва Елса.
Алф много, ама много дълго гледа Елса. После много, ама много дълго гледа чашата. Отново недоумява какво има предвид тя.
– Не може да спи? Че това е просто кафе, мамка му.
Елса свива рамене.
– Знаеш ли къде е това, или не? – пита тя и сочи плика.
Алф изглежда така, сякаш повтаря въпроса ѝ наум с театрална, подигравателна интонация. После пак отпива кафе.
– Карам такси от трийсет години.
– И? – недоумява Елса.
– И естествено, че знам къде се намира, мамка му – измърморва Алф и посочва плика.
– О, извиняяявай! – измърморва Елса в отговор.
Алф довършва кафето.
– До старата пречиствателна станция – казва след това.
– А? – недоумява Елса.
Алф я поглежда обезсърчено.
– Това днешната младеж не си знае историята. Там, където се намираше гумената фабрика, преди да я преместят за пореден път. До тухларната.