Жената с черната пола тръгва към вратата с табелката, на която пише „Лег. психолог“, последвано от някогашното ѝ име. Пъха ключа в ключалката и с кратък жест подканва Елса да влезе, въпреки че си личи, че Елса всъщност изобщо не иска да влиза. Щом вижда, че Елса все още търси едрия си приятел с поглед, жената с черната пола прошепва печално:
– Имах друг офис, когато баба ти го доведе за последно при мен. Затова се изненада, като ме видя. Никога не би дошъл с теб, ако знаеше, че това е моят адрес. Той се... страхува от мен.
17
Канелена кифла
В приказката от Страната-на-Почти-Будните едно момиче от Миамас вдигнало проклятието и освободило морския ангел. Но баба така и не ѝ разказа как.
Елса седи пред бюрото на жената с черната пола. Предполага, че столът е за посетители. Но когато седна на него, я обгърна такъв облак прах, че все едно се беше спънала в машина за дим по време на магическо представление. Ако се съди по това, въпросните посетители едва ли са много. Жената се е настанила от другата страна на бюрото, но явно не ѝ е особено удобно. Препрочита писмото от баба отново и отново и е почти сигурна, че от известно време насам тя просто се преструва, за да отложи разговора. Жената с черната пола сякаш на мига съжали, че покани Елса вътре. Малко като в телевизионните сериали, където хора канят някой вампир да прекрачи прага им, след което осъзнават, че това е вампир, и си казват „мамка му“ точно преди да ги захапе. Или поне Елса си мисли, че това си казват хората в такава ситуация. Именно така изглежда жената срещу нея. Всички стени на офиса са покрити с лавици. Елса никога не е виждала толкова много книги извън библиотека. Чуди се дали жената с черната пола никога не е чувала за айпад.
После мислите ѝ се насочват обратно към баба и Страната-на-Почти-Будните. Защото ако тази жена наистина е морският ангел, то това е третото същество от Страната-на-Почти-Будните, след Вълчето сърце и ворша, което живее във входа им. Елса не знае дали това означава, че баба е взела всичките си истории от истинския свят и ги е пренесла в Миамас, или историите от Миамас са станали толкова реални, че съществата са се пренесли в истинския свят. Но Страната-на-Почти-Будните и входът на блока очевидно са свързани.
Елса си спомня как баба винаги казваше, че „най-добрите истории никога не са изцяло истина или изцяло измислица“. Ето това имаше предвид, като наричаше някоя случка „реалностно изостанала“. Защото според баба нямаше нищо, което да е изцяло истина или измислица. Приказките бяха реални и в същото време не бяха.
На Елса обаче ѝ се иска баба да ѝ бе разказала повече за проклятието на морския ангел и как може да бъде вдигнато. Защото предполага, че затова я е изпратила тук и ако не измисли как да го направи, вероятно няма да може да намери следващото писмо. А тогава пък никога няма да стигне до извинението за мама.
Вдига поглед към жената от другата страна на бюрото и се прокашля демонстративно. Погледът на жената потрепва, но тя продължава да се взира в писмото.
– Чувала ли си за жената, която умряла от много четене, м? – пита Елса.
Погледът на жената се отмества от листа, докосва Елса и пак се връща към писмото.
– Не знам какво... какво означава това – казва жената почти изплашено.
Елса въздъхва.
– Никога не съм виждала толкова много книги. Не си ли чувала за айпад, м? – казва тя, за да разчупи леда, нали.
Погледът на жената отново се вдига бавно нагоре. Този път се задържа по-дълго върху Елса.
– Обичам книгите.
– Да не мислиш, че аз не ги обичам? Но можеш да ги държиш и в айпада си. Не е нужно да имаш един милион книги в офиса си – информира я Елса.
Зениците на жената оглеждат колебливо бюрото. Тя взима ментов бонбон от малка кутийка и го слага върху езика си със странно движение, сякаш ръката и езикът принадлежат на различни хора.
– Обичам... физически книги.
– В айпада можеш да качиш всякакви книги.
Пръстите на жената потреперват леко. Тя поглежда Елса така, както поглеждаш човек, когото срещаш на излизане от тоалетната, след като си бил вътре малко, ама съвсем малко по-дълго време от обичайното.
– Нямам това предвид под „книга“. Искам да кажа изданието, кориците, страниците...
– Книга е текстът. А текстът може да се прочете и на айпад! – уведомява я Елса.
Очите на жената се отварят и затварят като големи ветрила.
– Обичам да държа книгата, докато чета.
– Можеш да държиш и айпада – информира я Елса.
– Искам да кажа, че обичам да мога да прелиствам страниците – опитва да обясни жената.