Но да, това всъщност няма нищо общо с историята. Просто малко отклонение.
И така: Елса чува някой да говори в антрето. Звучи като дивак. В нормалния смисъл. Елса опитва с всички сили да се концентрира и разсее мъглата на съня, за да чуе какво се случва. Гласът принадлежи на Брит-Мари. След това се чува и гласът на мама. После пак този на Брит-Мари.
– Аха! Но все пак би трябвало добре да разбираш, Ӕлрика, че е малко странно да се обадят на теб! Защо не се обадят на Кент? Той е председател на жилищната асоциация, а аз съм отговорник по информацията. Прието е в такива случаи счетоводителят да се обажда на председателя, не на кого да е!
Елса разбира, че „кого да е“ е обида, въпреки че Брит-Мари, естествено, звучи много добронамерено, когато го казва. Елса се досеща също, че Брит-Мари сигурно стои в антрето, сключила ръце пред бедрата си, и кима на мама по онзи добронамерен начин, който само тя владее. Мама отговаря с толкова тежка въздишка, че сякаш създава порив, който разклаща пижамата на Елса.
– Не знам защо се обадиха на мен, Брит-Мари. Но счетоводителят каза, че ще дойде тук днес и ще обясни всичко.
Елса отваря вратата на стаята си и се показва навън, както е по пижама. Не само Брит-Мари е в антрето, там са и Ленарт и Мод, както и Алф. Саманта спи на площадката отвън.
Мама е облечена само с халат, вързан здраво през кръста ѝ. Мод забелязва Елса и се усмихва мило, прегърнала буркан със сладки. Ленарт държи термос и отпива временно кафе от капачката.
Алф, за разнообразие, не изглежда в абсолютно лошо настроение, което означава, че е просто безкрайно раздразнен. Кима отсечено на Елса, все едно тя му е натрапила някоя тайна. Едва тогава Елса си спомня, че вчера го остави в гаража заедно с ворша. Залива я паника, но Алф прави навъсен жест с длан към пода, с което я приканва да се успокои. Така че тя се старае да направи тъкмо това. Поглежда към Брит-Мари и опитва да отгатне дали днешното ѝ възмущение е свързано с това, че са намерили ворша, или е обичайно вълнение, свързано с обичайните за Брит-Мари неща. За щастие, май става дума за обичайните неща.
Възмущението на Брит-Мари днес е особено възмутено и опасно и е насочено към мама.
– Значи на собствениците на блока изведнъж им е хрумнало, че могат да ни продадат правото на обитаване на апартаментите? След толкова години, през които Кент им пише писма! Сега изведнъж са взели, че са го решили! Хайде хоп и готово? И се свързват с теб, вместо с Кент? Това си е странно, Ӕлрика, не го ли намираш за странно, а, Ӕлрика?
Брит-Мари очевидно го намира за такова и поне половин дузина пъти променя начина, по който е сключила ръце пред себе си. Мама отново въздъхва и затяга колана на халата си още малко.
– Може би не са могли да се свържат с Кент. Освен това аз живея тук отдавна и може би са си помис...
– Всъщност ние живеем в блока най-отдавна, Ӕлрика. Кент и аз сме живели тук по-дълго от всички! – прекъсва я Брит-Мари.
– Алф е живял тук най-дълго – поправя я мама.
Елса се размърдва.
– Баба е живяла тук най-дълго – измърморва тя, но май никой не я чува.
Особено Брит-Мари.
– Ние сме живели тук по-дълго от всички и е прието счетоводителят да се свърже с Кент, Ӕлрика! – продължава тя.
– Може би не са го открили – повтаря мама отчаяно.
– Той е в командировка! Самолетът му още не е кацнал! – обяснява Брит-Мари и прозвучава нe чак толкова добронамерено.
– Може би затова не са могли да се свържат с него. Ето защо ти се обадих веднага щом приключих разговора със счето... – започва мама.
– Но все пак е прието да се обадят на председателя на жилищната асоциация! – прекъсва я Брит-Мари ужасена.
– Още няма жилищна асоциация – въздъхва мама.
– Но ще има! – настоява Брит-Мари.
Мама кима сдържано.
– Счетоводителят иска да дойде и да обсъдим тъкмо това. Нали това казвам. И ти се обадих веднага след като говорих с него. После ти събуди целия блок и ето ни тук. Какво повече искаш от мен, мила ми Брит-Мари?
– Счетоводителят ли пожела да дойде днес? Счетоводителят сам го каза? – наполовина пита, наполовина констатира Брит-Мари, а гласът ѝ преминава във фалцет.