Мама кима и затяга колана на халата. Цялото тяло на Брит-Мари се тресе, сякаш някой е изсипал кофа ядосани кърлежи под блузата ѝ.
– Какви са тия фасони да идва в събота? А? Що за фасони? Такива срещи не се правят в събота, не, не се правят, Ӕлрика! Ти как мислиш? Според теб това цивилизовано ли е? Няма да се учудя, ако мислиш така, Ӕлрика!
Мама масажира слепоочията си. Брит-Мари вдишва и издишва демонстративно и се обръща към Ленарт, Мод и Алф за подкрепа. Мод опитва да се усмихне окуражително. Ленарт предлага на Брит-Мари от временното си кафе. Алф като че постепенно се връща към обичайното си абсолютно лошо настроение.
Брит-Мари се обръща обратно и вижда Елса.
– Аха! Охо! Ето че събудихме и момичето, да. Така направихме, да!
Говори в множествено число, но го казва сякаш има предвид „ти“. Мама се обръща към Елса и любящо приглажда няколко заблудени косъма на челото си.
– Счетоводителят на компанията, която притежава този блок, се обади днес и каза, че са готови да ни предоставят право на обитаване на апартаментите. Както Кент и Брит-Мари искат от толкова време. Днес ще дойде да поговорим за това – разяснява мама изморено.
– Ако Кент се прибере навреме, да. Срещата не може да се състои без Кент – заявява Брит-Мари.
– Естествено, ако Кент се прибере – съгласява се мама изтощено.
Брит-Мари така рязко сключва ръце пред бедрата си, че движението изглежда като тайното здрависване на някое тайно общество, което се състои само от нея.
– Най-добре да изчакаме Кент, смятам аз. Всъщност така смятам. Най-добре е Кент да участва във важните неща, за да може важните неща да протичат правилно. Важните неща всъщност трябва да протичат правилно, Ӕлрика!
Мама кима и масажира слепоочията си.
– Да. Да. Да. Ами тогава се обади на Кент, боже господи.
– Самолетът му още не е кацнал! Той е в командировка, Ӕлрика! – изсъсква Брит-Мари.
Алф изръмжава нещо зад тях. Брит-Мари се обръща. Алф пъха ръце в джобовете на якето си и отново изръмжава нещо.
– Моля? – казват мама и Брит-Мари в един глас, но с диаметрално противоположна интонация.
– По дяволите, казвам само, че пратих шибан есемес на Кент преди двайсет минути, когато започнахте да се дърлите, и той отговори, че идва – казва Алф и добавя кисело: – Идиотът не би пропуснал шибаната среща за нищо на света.
Брит-Мари, изглежда, не чува последната част. Изтупва няколко невидими трохи от полата си, сключва ръце и поглежда снизходително Алф, защото очевидно знае, че е невъзможно Кент да идва, тъй като самолетът му още не е кацнал, защото той всъщност е в командировка. Но тогава входната врата долу се отваря и затваря, след което се чуват стъпките на Кент. Разбират, че това са стъпките на Кент, защото той крещи на немски по телефона, по онзи начин, по който говорят нацистите в американските филми.
– Йез, Клаус! Йез! Ви вил дизкъз диз ин Франкфурт!
Брит-Мари веднага се втурва надолу по стълбите, за да го посрещне и да му разкаже за цялата безочливост, която бе имала безочието да се разиграе, докато него го няма.
Джордж се показва от кухнята, облечен с клин, шорти, страшно зелена блуза и още по-зелена престилка. Поглежда ги бодро, хванал димящ тиган в ръка.
– Някой иска ли закуска? Направих яйца.
Като че ли иска да добави, че има и наскоро купени протеинови блокчета, но се отказва, защото го хваща страх, че може да свършат.
– Аз нося малко сладки – казва Мод въодушевено, подава на Елса целия буркан и я потупва нежно по бузата.
– Вземи тези, аз мога да донеса още – прошепва тя и влиза предпазливо навътре в апартамента.
– Има ли кафе? – пита Ленарт, отпива тревожно голяма глътка от временното си кафе и тръгва след Мод.
Кент се задава с авторитетни крачки по стълбите и застава на вратата. Носи дънки и скъпо сако. Елса знае това, защото той често ѝ разказва колко струват дрехите му, като произнася цените сякаш раздава точки във финала на „Евровизия“. Брит-Мари върви забързано след него и мърмори неспирно: „Ама че безочие, а, Кент? Не е ли безочие да не се обадят на теб, а на някой си? Не е ли чисто безочие? Не може така, Кент, не мислиш ли, че не може така?“.
Кент посочва майката на Елса, протягайки цялата си ръка, и веднага заповядва:
– Искам да знам какво точно каза счетоводителят, когато се обади! Искам да знам какво точно каза счетоводителят!
Брит-Мари кима настървено зад него.
– Кент трябва да знае какво точно е казал счетоводителят, когато се е обадил, Ӕлрика. Точно какво е казал. Най-добре Кент веднага да научи какво точно е казал счетоводителят!
Но преди мама да успее да каже нещо, Брит-Мари избърсва няколко невидими прашинки от ръкава на Кент и му прошепва с коренно променена интонация: