– Кент, може би първо трябва да слезеш и да си смениш ризата?
– Моля те, Брит-Мари, в момента вършим работа – пренебрегва я Кент, както Елса пренебрегва мама, когато мама я кара да облече нещо зелено.
Брит-Мари изглежда нещастна.
– Нека да я хвърля в пералнята, моля те. В гардероба ти има изгладени ризи. Не може да носиш измачкана риза, когато дойде счетоводителят, Кент, какво ще си помисли той за нас? Че не можем да гладим ризи? – настоява тя.
Мама отново отваря уста, за да опита да каже нещо, но Кент забелязва Джордж.
– О! Яйца ли има? – възкликва Кент въодушевено.
Джордж кима доволно. Кент веднага се шмугва покрай мама и влиза вътре. Брит-Мари се забързва след него със свъсени вежди. Докато минава покрай мама, тя я поглежда обидено и казва бързо: „Аха, не. Човек, естествено, няма време да разтребва, когато е толкова зает с кариерата си като теб, Ӕлрика, естествено, че няма време“. Въпреки че всеки милиметър от апартамента е перфектно подреден.
Мама затяга халата още по-плътно около себе си и си поема дъх дълбоко и овладяно, преди да въздъхне:
– Ама моля ви, влезте, чувствайте се като у дома си.
Елса се пъха обратно в стаята си сменя пижамата с дънки колкото се може по-бързо, за да изтича до долу и да слезе в мазето при ворша, докато всички са заети тук горе. В кухнята Кент разпитва мама за онзи счетоводител, а Брит-Мари прибавя по едно „ммм“ след всяка втора негова дума.
Единственият, който остава в антрето, е Алф. Елса пъха палци в джобовете на дънките си и побутва прага на вратата с крак, за да не се налага да поглежда Алф в очите.
– Благодаря, че не каза нищо за... – започва тя, но спира, преди да е казала „ворша“.
Алф поклаща намусено глава.
– Не трябваше да отпрашваш така вчера. Ако си приютила онова животно, трябва да поемеш малко отговорност за него, по дяволите, нищо че си малко дете.
– Не съм малко дете! – срязва го Елса.
– Тогава спри да се държиш като такова – измърморва Алф.
– Тушѐ – прошепва Елса, забила поглед в прага.
– Животното е в мазето. Сложих две парчета шперплат, за да не се вижда какво има вътре. Казах му да си затваря устата. Явно схвана. Но трябва да му намериш по-добро скривалище. Рано или късно хората ще го намерят – казва Алф.
Елса разбира, че „хората“ означава Брит-Мари. И знае, че той е прав. Изпитва ужасни угризения, задето вчера изостави ворша. Алф можеше да се обади в полицията и те щяха да го застрелят. Елса го изостави, както баба е изоставила мама, а това я плаши повече от кошмарите.
– За какво говорят? – пита тя и кима към кухнята, за да се отърси от тази мисъл.
Алф изсумтява.
– За проклетото право на обитаване.
– Какво означава това? – пита Елса.
Алф изсумтява.
– Оф, по дяволите, не мога да вися тук и да ти обяснявам всичко. Разликата между право на наем и право на обитаване е...
– Чакай, знам какво е право на обитаване, не съм идиот – казва Елса.
– Защо, по дяволите, питаш тогава? – пита Алф отбранително.
– Питам какво означава, че говорят за това! – пояснява Елса, както човек изяснява нещо, без изобщо да бъде ясен.
Алф пъха ръце в джобовете си толкова рязко, че коженото му яке изскърцва. Не го е съблякъл, въпреки че майката на Елса казва, че човек не бива да носи връхни дрехи на закрито. Елса предполага, че майката на Алф не е толкова стриктна с тези неща.
– Кент дрънка за проклетите права още откакто се върна обратно. Няма да миряса, преди да си избърше гъза с парите, които е изсрал – обяснява Алф, както обяснява човек, който не познава много седемгодишни.
Елса първо си мисли да го попита какво има предвид с това, че Кент се е върнал обратно, но решава да кара едно по едно.
– Няма ли всички да спечелят пари? Ти, мама, Джордж и другите? – пита тя.
– Ако си продадем апартаментите и се преместим, да – изръмжава Алф.
Елса се замисля. Алф скърца с коженото яке.
– Точно това иска Кент, копелето. Винаги е искал да се махне оттук.
Елса вдига поглед, без да гледа към нищо конкретно, и се изгубва в мисли. Значи затова сънува кошмари, осъзнава тя. Защото ако всички същества от Страната-на-Почти-Будните се озоват в блока, може би блокът ще се превърне в част от Страната-на-Почти-Будните, но ако всички искат да продадат апартаментите си, тогава...
– Няма да бягаме от Миамас. Ще си тръгнем доброволно – казва Елса на глас.
– К’во? – пита Алф.
– Нищо – промърморва Елса.
На стълбите отеква отварянето и затварянето на входната врата. После се чуват дискретни стъпки, качващи се нагоре. Счетоводителят, досещат се и двамата.