Гласът на Брит-Мари се извисява над този на Кент в кухнята. Не получава реакция от Кент във връзка със смяната на ризата, затова компенсира с възмущение от други неща. Каквито има в изобилие. Разбира се, трудно ѝ е да реши от какво точно е най-възмутена, но успява последователно да заплаши първо, че ще се обади в полицията, ако майката на Елса не се погрижи колата на баба да бъде преместена от мястото за паркиране на Брит-Мари незабавно; второ, че възнамерява да изиска от полицаите да разбият ключалката на детската количка, която продължава да стои заключена долу; и трето, че определено възнамерява да изиска от собствениците на блока да сложат камери във входа, за да се сложи край на това безобразие с хората, които влизат и си излизат, когато им скимне, и лепят информативни бележки, без да информират отговорника по информацията за това.
– Моля те, Брит-Мари, не може току-така да сложим камери във входа – въздъхва майката на Елса.
– Аха! Не! Разбира се, че така ще кажеш, Ӕлрика, но ако човек няма какво да крие, няма защо да се страхува от наблюдение! Нали така, Кент? Правото тук не е ли на наша страна, Кент? Не е ли?
Кент казва нещо, което Елса не чува. Мама въздъхва така, че всички я чуват.
– В блока може да има някой със защитена самоличност17. Има закони за наблюдението, човек не може прос...
– Кой е това? Защитена самоличност в този блок? Кой може да е това? – избухва Брит-Мари шокирано.
Мама масажира слепоочията си.
– Не казвам, че има такъв човек, Брит-Мари, казвам, че МОЖЕ тук да жив...
Брит-Мари се обръща към Кент, без да я слуша.
– Кой тук има защитена самоличност, Кент? Знаеш ли? Разбира се, това е лицето на първия етаж, съседът на бойното куче, трябва да е той, нали, Кент? Ясно е, че те, наркоманите, имат защитена самоличност, за да могат да си наркоманстват на спокойствие!
Изглежда, никой не разбира логиката на тези разсъждения. Но така или иначе, Брит-Мари е прекъсната от много нисичкия мъж с много дружелюбното лице, който стои на вратата зад Алф и чука плахо по вътрешната страна на касата.
– Аз съм счетоводителят – казва той с дружелюбни глас и изражение.
А щом вижда Елса, той ѝ намига, сякаш споделят тайна. Или поне на Елса ѝ се струва, че го прави.
Кент излиза авторитетно от кухнята с ръце на кръста и оглежда счетоводителя от горе до долу.
– Е? Какво е положението с правото на обитаване? Каква е цената на квадратен метър? – настоява веднага да знае.
Брит-Мари изхвърча от кухнята след него и сочи обвинително с пръст.
– Как влезе? Кой те пусна? Кент, заключи ли вратата? Вратата всъщност трябва да е заключена! Точно това имам предвид, който поиска, може да влезе, когато си поиска, и да лепи каквито бележки си поиска! И наоколо се размотават наркомани, сякаш това е... сякаш е някакъв... някакъв... наркомански блок!
– Вратата беше отворена – казва счетоводителят дружелюбно.
– Дадада, но какво става с правото на обитаване? Каква е цената? – настоява Кент нетърпеливо.
Счетоводителят сочи дружелюбно към чантата си, след което прави дружелюбен жест към кухнята.
– Да седнем първо, може би?
– Естествено, заповядай – казва майката на Елса изморено иззад гърба на Брит-Мари и пристяга колана на халата си.
– Има кафе – съобщава Ленарт ведро.
– И сладки – кима Мод.
– И яйца! – вика Джордж откъм кухнята.
– Да, извинявай за бъркотията, разбира се, в това семейство са толкова заети с кариерите си – казва Брит-Мари добронамерено на счетоводителя.
Мама полага всички усилия да се престори, че не е чула последното. Не ѝ се получава супер добре.
Когато всички се отправят вкупом към кухнята, Брит-Мари спира за кратко, сключва ръце и се обръща добронамерено към Елса.
– Надявам се, разбираш, малката ми, че като казвам „наркомани“, естествено, нямам предвид твоите приятели или тези на баба ти. Естествено, няма как да знам дали онзи, който дойде вчера да пита за теб, е наркоман, или не. Изобщо нямах това предвид.
Елса зяпва неразбиращо.
– Какво? Какви приятели? Кой е питал за мен вчера?
Мисли да попита „Вълчето сърце?“, но се спира, защото няма как Брит-Мари да знае кой е това. Брит-Мари кима добронамерено и май съвсем няма предвид Вълчето сърце, когато казва:
– Твоят приятел, който те търсеше вчера. Онзи, когото изгоних навън. В този вход всъщност не може да се пуши, предай му това. В тази жилищна асоциация това е забранено. Разбирам, че ти и баба ти имате много необичайни познати, но всъщност правилата са за всички, действително е така!
Тя приглажда невидима гънка на полата си, сключва ръце пред себе си и добавя: