– Просто исках да ѝ покажа маймуните, Улрика – измърморва баба малко по-меко и изгася цигарата в мивката.
– Не издържам... – отговаря мама отчаяно, само че овладяно, и излиза в коридора, където пише по още листове с цифри.
Баба наистина искаше да покаже маймуните на Елса, тази част от историята е вярна. Снощи си говореха по телефона, Елса от вкъщи, а баба от болницата, и по едно време започнаха да спорят дали има специален вид маймуни, които спят прави. Баба грешеше, разбира се, всичко го пишеше в Уикипедия. Но после Елса ѝ разказа за онова с шала в училище и тогава баба реши да отидат до зоологическата градина и да видят маймуните, за да може Елса да мисли за нещо друго. Тя се измъкна, докато мама и Джордж спяха. А когато баба тръгна да прескача оградата на зоологическата, първо се появи един пазач, а после и един полицай и баба ги замери с пръст. Но те решиха, че това са лайна. Най-вече защото баба извика: „ТОВА СА ЛАЙНА!!!“.
Мама изчезва в коридора отвън, за да говори с някого. Нейният телефон звъни постоянно. Елса сяда на леглото. Баба изгася цигарата в пепелника, облича си нощница, сяда срещу Елса и се ухилва. После двете играят „Монополи“. Баба краде пари от банката и щом Елса я разобличава, баба открадва кола, отива до гарата и опитва да напусне града.
След това мама влиза обратно в стаята, изглежда изморена и казва на Елса, че ще се прибират, защото баба трябва да си почива. Елса прегръща баба дълго, дълго, дълго време.
– Кога ще се прибереш? – пита Елса.
– Сигурно утре! – обещава баба весело.
Тя винаги така казва. После отмята кичур коса от очите на Елса, а когато мама отново излиза в коридора, баба внезапно придобива сериозно изражение и казва на тайния език:
– Имам важна мисия за теб.
Елса кима. Баба винаги ѝ дава мисии на тайния език, който могат да говорят само тези, които са посещавали Страната-на-Почти-Будните, а Елса винаги ги изпълнява. Защото така правят рицарите на Миамас. Изпълняват дълга си. Освен ако трябва да купи цигари или да пече месо, там Елса тегли чертата, защото тези неща са гнусни. Дори рицарите трябва да имат принципи.
Баба протяга ръка под леглото и вади голяма найлонова торбичка. В нея няма месо или цигари. Има сладки.
– Трябва да занесеш шоколад на Приятеля.
Минават няколко секунди, преди Елса да разбере кой точно приятел се има предвид. А щом проумява, тя зяпва баба ужасено.
– Ти НАРЕД ли си? Да не искаш да УМРА?
Баба върти очи.
– Не се превземай. Да не искаш да кажеш, че рицар на Миамас не смее да изпълни мисията си?
Елса се блещи обидено.
– Колко зряло да ме предизвикваш така!
– Колко зряло да казваш „колко зряло“! – ухилва се баба.
Елса грабва найлоновата торбичка. Тя е пълна с малки шумолящи пакетчета „Дайм“2. Баба сочи.
– Важно е да махнеш хартийката на всеки бонбон. Иначе той се сърди.
Елса се взира нацупено в торбичката.
– И какво да кажа? Той дори не знае коя съм!
Баба изсумтява толкова високо, че звучи все едно се секне.
– Много ясно, че знае! Боже мой. Просто кажи, че баба праща поздрави и се извинява.
Елса вдига вежда.
– За какво се извиняваш?
– Че не съм му оставяла сладки от много време – отговаря баба, сякаш това е най-нормалното нещо на света.
Елса пак поглежда в торбата.
– Адски е безотговорно да пращаш единствената си внучка на такава мисия, бабо. Той може да ме убие.
– Не се превземай – казва баба.
– Превземаш се ти! – изстрелва Елса.
Баба се засмива. Тя винаги така прави. Накрая и Елса се засмива. Тя винаги така прави. Баба снишава глас.
– Трябва да дадеш бонбоните на Приятеля тайно. Брит-Мари не бива да вижда. Изчакай да се съберат на домсъвет утре вечер и тогава се промъкни при него!
Елса кима. Въпреки че много я е страх от Приятеля и продължава да смята, че е адски безотговорно да пращаш единствената си внучка на опасни за живота „Дайм“-мисии. Но баба хваща показалците ѝ и ги стиска здраво в свитите си длани, както прави винаги, а е трудно да те е страх, когато някой прави така. Отново се прегръщат.
– Ще се видим, о, горди рицарю на Миамас – прошепва баба в ухото ѝ.
Защото баба никога не казва чао. Само „ще се видим“.
Докато облича якето си в коридора, Елса чува мама и баба да говорят за „лечението“. После мама казва на Елса да си сложи слушалките. И тя го прави. Елса си пожела слушалките за коледен подарък миналата година, като изрично настоя мама и баба да платят по половината. Защото така е справедливо.