Воршът май е съгласен и с това.
– Мисля, че ще имаме нужда от всички възможни приятели. Защото баба не ми каза какво се случва в тази приказка.
Воршът я побутва с нос.
– Липсва ми Вълчето сърце – прошепва Елса, заровила лице в козината му.
Воршът като че ли отново се съгласява.
Макар и доста неохотно.
20
Магазин за дрехи
Днес е денят. И започва с най-отвратителната нощ.
Елса се събужда със зейнала уста, но писъкът изпълва главата ѝ, вместо стаята. Тя крещи мълчаливо, плаче без сълзи, протяга ръка да отметне завивките, но те вече са на пода. Излиза от стаята. Мирише на яйца. Джордж ѝ се усмихва предпазливо откъм кухнята. Елса не отвръща на усмивката. Джордж изглежда натъжен. Тя не му обръща внимание. Както винаги.
Взима си толкова горещ душ, че има чувството, че кожата ѝ ще се обели като кора на мандарина. Излиза от банята. Мама е излязла навън още преди няколко часа. Ще се погрижи за всичко, защо тя така прави. Погрижва се за всичко. Защото днес е денят.
Джордж казва нещо на Елса, но тя нито отговаря, нито го слуша. Облича дрехите, които мама ѝ е приготвила, излиза на стълбите и влиза в апартамента на баба. Вътре мирише странно. Мирише на чисто. Кулата от кашони хвърля сянка в антрето. Прилича на паметник на всичко, което вече не е тук.
Елса стои до вратата, неспособна да пристъпи по-навътре. Беше тук и снощи, но на дневна светлина не е толкова лесно. Трудно е да си припомняш разни неща, когато слънцето нахлува през щорите. Сутринта е красива, но и ужасна. Защото днес е денят.
Кожата на Елса още пари от душа. Това я кара да си спомни как изглеждаше баба всеки път, когато излизаше от банята. Защото душът на баба не работи от повече от година, но вместо да се обади на собствениците на блока и да ги помоли да разрешат проблема, баба разреши проблема така, както обикновено разрешаваше проблемите. Започна да използва душа на мама и Джордж. И понякога забравяше да върже хавлията си на излизане. А понякога забравяше самата хавлия. Веднъж мама ѝ се кара поне петнайсет минути, защото не проявявала уважение към факта, че Джордж също живее в апартамента на мама и Елса. Но това се случи малко след като Елса започна да чете събраните произведения на Чарлз Дикенс, а понеже баба не я биваше твърде много в четенето на книги, Елса ѝ ги четеше на глас, докато се возеха в Рено, защото искаше да има с кого да ги обсъди, когато приключи. Беше ѝ чела „Коледна песен“ няколко пъти, защото баба обичаше коледни приказки.
Така че щом мама каза на баба, че не може да обикаля гола из апартамента от уважение към Джордж, баба се обърна към него, все още гола, и каза: „Уважение, та уважение, нали живееш с дъщеря ми, за бога“. След което се поклони много ниско и много гола и добави тържествено: „Аз съм духът на бъдещите Коледи, Джордж!“.
Мама много ѝ се ядоса, но заради Елса опита да не го показва. Така че заради мама Елса опита да не показва колко се гордее, че баба може да цитира Чарлз Дикенс. И на двете не им се получи много добре.
Накрая Елса влиза в апартамента, без да се събуе. Носи от онези обувки, които драскат паркета, и мама ѝ е казала да не ходи с тях вкъщи, но това няма значение в апартамента на баба, защото тук паркетът така и така изглежда сякаш някой е карал кънки за лед по него. Отчасти защото е стар и отчасти защото баба веднъж наистина кара кънки за лед по него.
Елса отваря вратата на големия гардероб. Воршът я облизва по лицето. Мирише на протеинови блокчета и пандишпан. Снощи Елса тъкмо си беше легнала, когато осъзна, че днес мама сигурно ще прати Джордж в мазето, за да вземе допълнителни столове, защото после всички ще дойдат тук да пият кафе. Понеже днес е денят, а в такива дни после всички ходят някъде да пият кафе.
Мазето на мама и Джордж се намира точно до мазето на баба и откакто Алф сложи шперплата, воршът може да бъде видян единствено оттам. Така че Елса се промъкна долу, неспособна да определи дали се страхува повече от сенките, от призраците, или от Брит-Мари, и се качи обратно заедно с ворша.
– Тук щеше да е по-просторно, ако баба не беше мъртва – казва Елса извинително, защото ако баба не беше мъртва, гардеробът нямаше да спре да расте.
– Но тогава изобщо нямаше да има нужда да се криеш, разбира се – смoтолевя тя после.
Воршът отново я облизва по лицето, след което подава глава навън и се оглежда за раницата ѝ. Елса изтичва до антрето и вади от раницата три буркана сънища и литър мляко.
– Мод ги остави на мама вчера вечерта – обяснява Елса, щом воршът се появява до нея.
Той веднага почва да души ръцете ѝ, сякаш възнамерява да изяде сладките заедно с буркана, но Елса вдига пръст предупредително.