– Полагат ти се само два буркана! Третият е за муниции!
Воршът се разлайва, като чува това, но накрая осъзнава, че не се намира в изгодна позиция за преговори, и послушно изяжда съдържанието на двата буркана и само половината от третия. Това все пак е ворш. А онова все пак са сладки. Елса взима млякото и отива да търси мляръжието. Чувства се глупаво. Тъй като не е имала кошмари от няколко години, чак сега се сеща, че ѝ е нужно мляръжие. Първия път, когато сянката се появи в съня ѝ, тя просто опита да се отърси от кошмара на сутринта. Както правят повечето хора. Опита да си втълпи, че „това е просто кошмар“. Би трябвало да знае, че не това е начинът. Всички, които някога са били в Страната-на-Почти-Будните, знаят, че не това е начинът.
Така че снощи, когато отново сънува същия сън, Елса осъзна къде трябва да отиде, за да се пребори с кошмарите и да не ги остави да ѝ откраднат нощите.
– Миревас! – виква тя решително на ворша, изскачайки от един от по-малките гардероби на баба, последвана от невъобразима бъркотия от вещи, които мама още не е успяла да натъпче в кашони.
– Отиваме в Миревас! – повтаря Елса на ворша и размахва мляръжието.
Миревас е едно от съседните на Миамас кралства. То е най-малкото в Страната-на-Почти-Будните и затова често го забравят. Когато децата в Страната-на-Почти-Будните учат география в училище и трябва да изброят шестте кралства, никой не се сеща за Миревас. Дори децата, които живеят там. Защото миревасците са нечувано скромни, мили и внимателни същества, които в никакъв случай не искат да заемат излишно място или да пречат. Но имат много важна задача, всъщност една от най-важните задачи, които могат да съществуват в страна, където най-важното нещо е въображението: в Миревас се обучават ловците на кошмари.
Само на отворковците от истинския свят, които нищо не разбират, би им хрумнало да изтърсят глупост като „това беше просто кошмар“. Няма нищо „просто“ в един кошмар. В Страната-на-Почти-Будните хората знаят, че кошмарите са живи същества: малки тъмни облачета от несигурност и тревога, които се промъкват между къщите, докато всички спят, и пробват вратите и прозорците, търсейки дом, където да се вмъкнат и да създадат суматоха. Затова има и ловци на кошмари. А всеки, който разбира поне малко, знае, че за да уловиш кошмар, ти трябва мляръжие, затова и всички ловци на кошмари имат такива. Някой отворко, който хабер си няма, може да обърка мляръжието с обикновена пушка за пейнтбол, която нечия баба е преправила, като е прикрепила контейнер за мляко отстрани, а отгоре е залепила прашка. Но Елса не е отворко, така че знае какво държи в ръце. Пълни контейнера с мляко и зарежда прашката със сладка.
Човек не може да убие кошмар, но може да го изплаши. А кошмарите от нищо не се боят толкова, колкото от мляко и сладки. Имат някаква алергия, която се предава по генетичен път. Получават обрив и разни такива. Дълга история.
– Нека ми да дойдат сега, мръсниците! – отсича Елса.
Воршът кима окуражително. Вероятно защото преди всичко иска да изяде мунициите.
Звънецът иззвънява току зад гърба на Елса и тя така се стряска, че изстрелва към ворша залп мляко, но без бисквити, за негово безкрайно огорчение.
– Извинявай – измърморва Елса смутено, докато воршът, мокър и с крайна лактозна непоносимост, се отмества встрани от дулото.
За миг Елса си помисля, че на вратата звъни кошмар. Но се оказва просто Джордж. Той се усмихва, щом Елса отваря вратата. Тя не се усмихва. Той изглежда натъжен. Елса не я интересува.
– Ще сляза долу да взема още столове от мазето – казва той и опитва да ѝ се усмихне така, както правят татковците в дните, когато имат особено ясно усещане, че са направени от пластмаса.
Елса свива рамене и тръшва вратата в лицето му. После се качва на гърба на ворша, поглежда през шпионката и вижда, че Джордж остава пред вратата поне още минута и продължава да изглежда натъжен. Елса го мрази заради това. Мама все ѝ казва, че Джордж просто иска тя да го харесва, защото го е грижа. Сякаш Елса не схваща това и сама. Знае, че него го е грижа, и тъкмо затова не може да го хареса. Не че си мисли, че не би могла да го хареса дори и да опита, напротив, знае, че определено би го харесала. Защото всички харесват Джордж. Това е неговата суперсила.
Но Елса знае, че ако хареса Джордж, само ще се разочарова, когато се роди Половинката и той забрави за съществуването ѝ. Така че е най-добре изобщо да не го захаресва.
Ако не харесваш хората, те не могат да те наранят. Почти осемгодишните, които често биват наричани „различни“, бързо научават това.
Тя скача от гърба на ворша. Воршът пък сключва челюсти около мляръжието и добродушно, но решително го издърпва от ръката ѝ, след което се отдалечава тежко и го оставя върху една табуретка, така че спусъкът да е далеч от пръстите ѝ. Но се въздържа да изяде сладката, а всеки, който знае колко много воршовете обичат сладки, ще разбере, че това е израз на върховно уважение към Елса.