Жената кима с разбиране. Елса все пак продължава.
– Казвала се Вяра и можела да мести планини! Защото била великан! А великаните са адски силни!
Елса млъква и свива устни замислено.
– Добре де, май не е ЧАК толкова дълга история...
Жената като че търси повод да изчезне надолу по стълбите. Елса рязко си поема дъх.
– Всички казват, че сега баба ми липсва, но с времето щяло да ми мине. Аз обаче не съм много сигурна!
Жената отново поглежда нагоре. Със загрижения поглед.
– Защо не?
– На теб не ти е минало.
Жената свежда леко поглед.
– Може би е различно.
– Как така?
– Баба ти беше стара.
– Не и за мен. Аз я познавах само от седем години.
Жената не отговаря. Елса търка ръце една в друга, подобно на Вълчето сърце.
– Почти осем – поправя се тя.
Тогава жената кима и прошепва:
– Да. Почти... почти осем.
– Трябва да дойдеш днес! – виква Елса след нея, но жената вече е изчезнала.
Елса чува вратата на апартамента ѝ да се затваря, след което настава тишина, чак докато гласът на татко се разнася откъм входната врата.
Елса се стяга, избърсва сълзите и кара ворша да се скрие обратно в гардероба, подкупвайки го с половината от мунициите за мляръжието. После затваря външната врата, без да заключи, затичва се надолу по стълбите и малко по-късно лежи тихо в Ауди, свалила седалката, колкото се може по-назад, и гледа през стъкления покрив.
Облачните животни летят ниско. Татко е облечен с костюм и също мълчи. Странно е, защото той почти никога не носи костюм. Но днес е денят.
– Татко, вярваш ли в Бог? – пита Елса по онзи начин, който винаги го връхлита изневиделица, като балон с вода, хвърлен от балкон.
Елса знае това, защото баба обичаше балони с вода и татко се научи никога да не минава право под балкона ѝ.
– Не знам – отвръща той.
Елса го мрази, задето няма отговор, но го обича, задето не лъже. Ауди спира пред висока черна порта от стомана. Те остават в колата и чакат.
– Приличам ли на баба? – казва Елса, без да откъсва поглед от небето.
– На външен вид ли? – пита татко колебливо.
– Не бе, в смисъл, като ч-о-в-е-к! – въздъхва Елса, както въздъхват почти осемгодишните на бащите си.
Татко като че опитва да се пребори с колебанието си, както правят бащите на почти осемгодишни дъщери. Изглежда все едно Елса току-що го е помолила да ѝ обясни откъде идват бебетата. Отново.
– Трябва да спреш да казваш „в смисъл“ толкова често. Само хората с ограничен речни... – тръгва да казва той вместо това, защото не може да се въздържи.
Такъв си е. Татко е от хората, които смятат, че е много важно да се казва „какво“, а не „к’во“.
– По дяволите речниковия запас! – отсича Елса много по-бурно, отколкото възнамерява, защото днес не е в настроение за неговите поправки.
Иначе това си е тяхна традиция, да се поправят. Единствената им традиция. Татко има буркан, в който Елса слага трудните думи, които научава. Думи като „кондензиран“, „претенциозен“ и „буритопродавач“. Всеки път, когато бурканът се напълни, Елса получава като награда ваучер за книга, която да свали на айпада си. С буркана за думи си е купила цялата поредица за Хари Потър, макар да знае, че татко гледа на Хари Потър с голямо подозрение, защото не разбира нещата, които не са във висша степен реални.
– Извинявай – промърморва Елса.
Татко потъва в седалката. Надпреварват се кой ще се засрами повече. После той казва, вече малко по-уверено:
– Да. Много приличаш на баба си. Взела си най-хубавите качества от нея и от майка си.
Елса не отговаря, защото не знае дали това е отговорът, който искаше да получи. Татко също не казва нищо, защото не е сигурен дали това е отговорът, който трябваше да даде. Елса иска да му каже, че иска по-често да живее при него. Че всеки втори уикенд вече не е достатъчно. Иска да му изкрещи, че когато Половинката се роди и стане нормално дете, Джордж и мама вече няма да искат Елса вкъщи, защото всички родители искат децата им да са нормални, а не различни. А Половинката ще стои до Елса и ще им напомня за разликата между тях. Иска да изкрещи, че баба не беше права и различното невинаги е по-добро, защото то е мутация, а почти никой в „Х-Мен“ няма семейство.
Иска да изкрещи всичко това накуп. Но не казва нищо. Защото знае, че татко няма да разбере. И знае, че той не иска Елса да живее по-често при него и Лисет, защото Лисет си има свои деца. Неразлични деца.
Татко мълчи и изглежда като човек, който не иска да носи костюм. Но тъкмо преди Елса да отвори вратата на Ауди и да скочи навън, той се обръща колебливо към нея и казва тихо: