– Той не гони теб.
– Ехоо? Нали ме преследваше! – възразява Елса и се покашля, така че върху якето все пак попада малко „О’бой“.
Но Алф само поклаща бавно глава.
– Не. Той не гони теб.
23
Кърпа за чинии
Елса има хиляди въпроси, но не задава нито един, защото мама е толкова изморена, когато се качват горе, че тя и Половинката трябва да си легнат. Напоследък мама често се изморява така, сякаш някой ѝ е дръпнал шалтера. Вината е на Половинката, очевидно. Джордж казва, че за да компенсира осемнайсетте години, през които ще ги държи будни по цяла нощ, Половинката кара мама да спи постоянно през първите девет месеца. Елса седи на ръба на леглото и я гали по косата. Мама целува ръцете ѝ и прошепва: „Всичко ще се оправи. Всичко ще е наред“. Както казваше баба. И на Елса невероятно, невероятно много ѝ се иска да повярва в това. Мама се усмихва сънено.
– Брит-Мари още ли е тук? – пита тя и кима към вратата.
Брит-Мари повишава глас в кухнята, така че въпросът автоматично става реторичен. Тя настоява пред Джордж за „сведения“ във връзка с Рено, което все още е паркирано на мястото ѝ.
– Не можем да живеем без правила, Джордж! Дори Ӕлрика би трябвало да разбира това! – казва Брит-Мари добронамерено, без да звучи напълно добронамерено.
Джордж отговаря весело, че добре я разбира, естествено, защото той проявява разбиране към всички. Това е едно от особено досадните му качества и очаквано отговорът раздразва Брит-Мари. После Джордж опитва да ѝ предложи яйца, при което тя ама грам не прозвучава добронамерено. Вместо това започва да настоява още, че всички собственици на апартаменти трябва „да бъдат подложени на обстойно разследване“ във връзка с детската количка, която стои заключена във входа. Защото първо някой е сложил бележка, без да каже на Брит-Мари, а сега някой е свалил бележката, без да ѝ каже и за това. Брит-Мари натъртва, че е „разпитала всички заподозрени изключително подробно! Изключително подробно!“.
Джордж обещава, че и той ще поразпита някои заподозрени, макар да звучи сякаш не знае кои биха могли да бъдат те. Съгласието му като че дава на Брит-Мари нова енергия и тя почва да обяснява с ужас, че определено е намерила кучешки косми на стълбите. Което „ясно доказва, че онзи звяр продължава да дебне из сградата! Така прави! Дебне наоколо!“. Тя настоява Джордж да „действа“. Той, изглежда, не е съвсем сигурен какво означава това. Тогава Брит-Мари отсича, че определено ще обсъди въпроса с Кент, това трябва на всички да им е ясно, след което изхвърча навън, преди Джордж да успее да отговори. Но той като че ли така и така нямаше намерение да го направи.
След малко разбират по миризмата, че Джордж е решил да изпържи още малко яйца.
– Ама че чистокръвен мъпет е тази Брит-Мари! – измърморва Елса вътре в спалнята.
– Не се безпокой, миличка, утре ще намерим по-добро скривалище за приятеля ти – смотолевя мама полузаспала, след което добавя с усмивка:
– Може да го скрием в онази детска количка?
Елса се засмива леко. Но само леко. Мисли, че мистерията със заключената детска количка звучи като увод на адски лоша имитация на Агата Кристи. Елса знае това, защото почти всички романи на Агата Кристи могат да се прочетат на айпад и в тях никога не е имало толкова стереотипен злодей като Брит-Мари. Тя може би е по-подходяща за жертва, защото Елса си представя, че ако това беше криминален роман и някой убиеше Брит-Мари със свещник в библиотеката, всичките ѝ познати биха били заподозрени с мотива „ами, вещицата си беше абсолютен мъпет!“. После Елса се засрамва малко, че си мисли такива неща. Но само малко.
– Брит-Мари не е лоша, просто има нужда да се чувства важна – пробва да обясни мама.
– И все пак е мъпет! – цупи се Елса.
Мама се усмихва.
– Да. Пада си малко мъпет, признавам.
После се настанява удобно на възглавниците и Елса ѝ помага да пъхне една от тях под гърба си. Мама я погалва по бузата и прошепва:
– Бих искала да чуя приказките, миличка, ако може. Искам да чуя приказките от Миамас.
Тогава Елса казва овладяно на мама почти да си затвори очите и мама го прави. Елса има хиляди въпроси, но не задава нито един. Вместо това разказва за облачните животни, енфантите, съжалявците, лъвовете, троловете, рицарите, Сегато, Вълчето сърце, снежните ангели, морския ангел и ловците на сънища, а когато стига до принцесата на Миплорис и двамата братя принцове, които се борили за любовта ѝ, и до вещицата, която откраднала съкровището на принцесата, мама и Половинката заспиват.
А Елса има хиляди въпроси, но не задава нито един. Просто завива мама и я целува по бузата и си налага да бъде смела. Защото трябва да прави това, което баба я накара да обещае: да защитава замъка, да защитава семейството си, да защитава приятелите си.