Жената наблюдава нещото, което държи в ръце, каквото и да е то. Барабани с пръсти по него.
– „Не се бори с чудовища, защото сам можеш да се превърнеш в такова. Ако се вгледаш в бездната твърде дълго, бездната ще се вгледа в теб.“
– За какво говориш? – избухва Елса, но все пак харесва жената, задето не говори с нея като с дете.
Децата обикновено одобряват това качество.
– Извинявай, това е... това беше Ницше – казва жената смутено.
Пак се почесва по врата.
– Той е немски философ. Това е... ох, сигурно го цитирам грешно. Но мисля, че това може би означава, че ако изпитваш омраза към някого, който изпитва омраза, рискуваш да станеш като него.
Раменете на Елса подскачат нагоре.
– Баба винаги казваше: „Не ритай лайна, миришат!“.
Елса за пръв път чува жената с черната пола да се смее с глас. Макар и днес да носи дънки.
– Да, разбира се, тя може би го е казала по-добре.
Красива е, когато се смее. Отива ѝ. После тя прави две крачки към Елса и се протяга колкото може. Достатъчно, за да ѝ подаде плика, който държи в ръце, без да се налага да се приближава твърде много. Думите ѝ отново почват да потъват в черни дупки.
– Това беше оставено на... на... беше оставено на надгробната плоча на момчетата ми. Не знам... не знам кой го е сложил там. Но баба ти... може би се е досетила, че ще отида...
Елса го взима. Жената с дънките изчезва надолу по стълбите, преди Елса да успее да вдигне поглед от плика. На него пише: „ЗА ЕЛСА! ДАИ НА ЛЕНАР И МОТ!“.
Ето как Елса намира третото писмо от баба.
Ленарт държи чаша кафе в ръка, когато отваря вратата. Мод и Саманта стоят зад него и изглеждат мили. Миришат на сладки.
– Имам писмо за вас – заявява Елса.
Ленарт го взима и тъкмо се кани да каже нещо, когато Елса продължава:
– От баба ми е! Вероятно праща поздрави и се извинява, защото така прави във всички писма!
Ленарт кима мило. Мод кима още по-мило.
– Безкрайно съжаляваме за баба ти, мила малка Елса. Но погребението беше много красиво. Така се радваме, че бяхме поканени.
– Имаше много вкусно кафе! – кима Ленарт одобрително и махва на Елса да влезе вътре.
– Да! Влез, влез, има сънища! – моли я Мод.
– Да! Ще сложа още кафе! – виква Ленарт.
– Има и „О’бой“, Алф дойде и го донесе – обяснява Мод ентусиазирано.
Саманта излайва. Дори лаят ѝ е мил. Подават ѝ буркан, пълен до ръба със сънища, и Елса си взима една, след което се усмихва хрисимо на Мод.
– Имам приятел, който много обича сънища. И е бил сам цял ден. Дали ще е о’кей да го доведа тук?
Мод и Ленарт кимат по онзи начин, който казва „ама разбира се“ и който владеят само хората, които дори не знаят как да поклатят глава в отрицание.
– Ама разбира се, че може, любимо дете! – възкликва Мод.
– Ще сложа още кафе! – казва Ленарт въодушевено.
Мод потупва Елса по рамото и повтаря енергично:
– Разбира се, че можеш да доведеш приятеля си! РАЗБИРА се!
Малко по-късно, когато воршът сяда на кухненския килим, лицето на Мод вече не изразява „ама разбира се“ чак толкова уверено.
Това, че воршът съвсем буквално заема целия килим, също не помага.
24
Сънища
– Нали ви казах, че обича сънища! – казва Елса радостно.
Мод кима безмълвна. Ленарт седи от другата страна на масата, с безкрайно ужасената Саманта в скута си. Воршът яде сънища с дузини.
– Каква порода е? – пита Ленарт съвсем тихо, сякаш се страхува да не обиди ворша.
– Ворш! – казва Елса доволно.
Ленарт кима, както кимат хората, които нямат представа какво означава това. Мод отваря нов буркан сладки и го побутва предпазливо по пода с пръстите на краката си. Воршът го изпразва на три грамадни лакоми хапки. После вдига глава и поглежда Мод с очи, големи като тасове за джанти. Мод вади още два буркана и се опитва да не изглежда поласкана. Не ѝ се получава много добре.
– Тази порода включена ли е в Шведския клуб на работните кучета? – пита Ленарт, щом воршът се гмурка в морето от сладки.
– Не ми се вярва – отговаря Елса.
– И на мен – казва Ленарт и опитва да накара Саманта да спре да крие главата си в пространството между врата и ухото му.
– Но е общителна порода, нали? – пита Мод колебливо и като че ли ѝ се приисква да потупа ворша.
Елса го поглежда замислено.
– Не знам. Предполагам, че да. В приказките воршовете пазят замъците на принцесите.
– Значи куче пазач – отбелязва Ленарт.
Елса кима. Това, изглежда, задоволява Ленарт и той се отпуска малко, след като е могъл да категоризира съществото.