– Аха, значи благородна порода? – казва Мод впечатлено.
– Нещо такова – отвръща Елса.
– Във всеки случай е любител на сънища – усмихва се Мод и дава на ворша още два буркана.
– Какво става с кафето? – чуди се Ленарт, сякаш го е страх, че кафето може да избяга.
Той се изправя, а френската болонка увисва на корема му като бебе кенгуру. Кой каквото ще да разправя за Саманта, но това, че някой е благородник, не е достатъчно, за да я накара да се отпусне. Особено когато благородникът е толкова голям, че може да обърка Саманта с мръсотия под ноктите си.
– Искаш ли канелена кифла, малката ми? Мога да стопля в микровълновата! – предлага Мод.
Елса кима, защото човек не отказва канелени кифли в дома на Мод, освен ако не е с всичкия си.
– Извинявай, ядеш ли и канелени кифли? – казва Мод на ворша, като произнася ясно всяка буква в „канелени кифли“, сякаш той седи в другия край на бара в заведение с много силна музика.
Воршът яде канелени кифли.
– Мисля, че двамата можем да станем приятели – поверително му прошепва Мод двайсет секунди по-късно, докато вади още четири торбички от камерата.
Воршът явно смята предложението за крайно привлекателно.
Елса поглежда към писмото от баба. То лежи разгънато на масата. Ленарт и Мод явно са успели да го прочетат, когато тя отиде до мазето да вземе ворша. Ленарт вижда накъде гледа Елса и слага ръка на рамото ѝ.
– Беше права. Баба ти се извинява.
– За какво? – пита Елса.
Мод дава на ворша канелените кифли, както и половин ветеленгд21.
– Ами, списъкът е наистина дълъг. Баба ти беше...
– Различна – допълва Елса.
Мод се засмива топло и потупва ворша по главата. Ленарт кима към писмото.
– Преди всичко молеше за извинение за това, че толкова често ни хокаше. И че често беше ядосана. И се караше и създаваше проблеми. Но няма защо да се извинява, всички правят така понякога! – казва той и звучи все едно иска да помоли за извинение за това, че баба моли за извинение.
„Не и вие“, мисли си Елса, и ги харесва заради това. Мод започва да се кикоти.
– И се извинява за онзи път, когато стреля по Ленарт от балкона с онази нейна пушка за пенгбол!
Мод изведнъж се смущава.
– Така ли се казва? Пенгбол?
Елса кима. Въпреки че не се казва така. Мод изглежда горда.
– Веднъж баба ти уцели Брит-Мари с пушката и на сакото ѝ остана голямо розово петно. Това беше сакото на цветя, любимото ѝ, а петното не се изми дори с „Вениш“! Представяш ли си?
Мод пак се изкикотва, но след това веднага придобива засрамен вид.
– Брит-Мари много се ядоса, разбира се. Много е лошо от моя страна да се смея на това.
Елса не вижда проблем.
– За какво друго се извинява баба? – пита тя.
Надява се на още истории, в които някой е стрелял с пейнтбол по Брит-Мари. Или някой е стрелял по Брит-Мари с каквото и да е, Елса не е придирчива. Но брадичката на Ленарт увисва към гърдите му. Той поглежда Мод и тя кима, след което Ленарт се обръща към Елса.
– Баба ти се извинява за това, че ни моли да ти разкажем цялата история. Всичко, което трябва да знаеш.
– Каква история? – пита Елса, но в същия миг осъзнава, че някой стои зад нея.
Обръща се, без да става от стола. Момчето със синдром стои на вратата на спалнята с плюшен лъв в прегръдките. Поглежда Елса, но щом тя отвръща на погледа му, той спуска косата си пред очите. Както често прави Елса. Той е с около година по-малък, но е висок почти колкото нея. Имат еднакви прически и почти еднакъв цвят коса. Различава ги единствено това, че Елса е различна, а той има синдром. Синдром е много специален вид различност.
Момчето не казва нищо, защото по принцип не говори. Но Мод го целува по челото и прошепва: „Кошмар?“. Той кима и Мод налива чаша мляко, взима пълен буркан с мечти, хваща момчето за ръка, повежда го обратно към спалнята и казва дръзко: „Хайде, тутакси ще прогоним кошмарите!“.
Ленарт се обръща към Елса.
– Мисля, че баба ти иска да започна от началото.
Този ден Елса научава приказката за момчето със синдром. Приказка, която никога не е чувала преди. Това е от онези истории, които са толкова ужасяващи, че докато ги слушаш, ти се иска сам да се прегърнеш, колкото се може по-силно. Ленарт разказва за бащата на момчето, който таял в себе си повече омраза, отколкото някой би могъл да си представи, че може да се побере в един-единствен човек. Ленарт казва, че таткото взимал наркотици, при което се спира, изплашен, че Елса ще се изплаши, но тя изпъва гръб, заравя ръце в козината на ворша и казва, че няма страшно. Ленарт я пита дали знае какво са наркотиците и тя отвръща, че е чела за тях в Уикипедия.
Ленарт разказва как таткото се превръщал в друго същество, когато взимал онова, за което Елса е чела в Уикипедия. Мрак обгръщал душата му. Удрял жената на момчето, докато била бременна, защото не искал да става баща. Ленарт започва да мига по-бавно. Казва, че таткото може би се боял, че детето ще бъде като него. Изпълнено с омраза и насилие. И когато момчето се родило и лекарите казали, че има синдром, таткото побеснял от ярост. Не можел да понесе, че детето е различно. Може би защото мразел всичко различно. Или може би щом погледнел момчето, виждал всичко, което било различно в самия него.