Колкото родителите на жена му го отегчаваха, толкова тя му ставаше по-близка — съюзник и спасител от другите. Сега я наричаше Пип. „Вие сте една мила Пип — доброто момиче Пип и най-добрата жена на света“ — й беше казал той една вечер, когато му бе занесла цитронада в леглото. От време на време обаче се случваха пак странни неща. Веднъж бяха играли на рими; той предложи да изпратят на Огъста изписаните листа, за да я поразсеят. Жена му каза: „Ще сложа кръстчета на Вашите рими, за да ги отлича от моите.“ Байрон побледня. „Не — каза той, — не ги слагайте, ще я изплашите ужасно много.“ Тя прекара цялата нощ в размисъл — какво ли можеха да означават тези кръстчета?
На морския бряг той се държеше с нея като приятел — весел и добродушен. Там имаше една голяма скала, която наричаха „пухено легло“, и правеха до нея обичайната си разходка. Той я предизвикваше да се състезават в изкачването и се катереше пред нея пъргаво, както винаги, когато тичаше. Това тя наричаше детската страна на неговия характер, състоянието, в което той за кратко време приличаше на игриво и невинно дете. Случваше му се също да говори за себе си като малките деца, в трето лице. Когато изпаднеше в едно от тъжните си настроения, казваше: „Байрон е канарче116 — да, канарче! — и с горчивина добавяше: — Горкият Байрон — горкият Байрон!“ Анабела се трогваше от унилия тон, който имаше тогава гласът му. Една нощ, към края на престоя им в Сиъм, той й каза: „Мисля, че Ви обичам.“ Това не беше съвсем невъзможно — тя ставаше за него навик, от който той имаше нужда. Сега тя познаваше скокливата му походка, знаеше за пистолетите му нощем до главата, знаеше кои са забранените теми. Ако бяха останали още няколко месеца в Сиъм, Байрон може би щеше напълно да се приспособи към нея — както обикновено ставаше с него.
Байрон писа на Муър:
Живея монотонно и инертно — ям плодове, шляя се, играя досадни игри на карти, скучая, опитвам се да чета стари годишници и вестници, събирам миди по плажа и наблюдавам как никне в градината едно хилаво френско грозде; толкова съм зает, че нямам нито време, нито се сещам какво повече да Ви кажа… Със съпругата си се разбираме чудесно. Суифт казва, че „никой умен човек не се жени“, но според мен за глупавия няма по-приятно състояние. Продължавам да мисля, че браковете трябва да се сключват с договор, но аз съм сигурен, че ще подновя моя веднага след изтичането на срока му дори ако следващият период бъде за деветдесет и девет години.
Беше решено семейство Байрон да замине напролет за Лондон и на 9 март колата отново потегли със съпружеската двойка. На Байрон му се искаше да отседне сам при Огъста в Сикс Майл Ботъм, но жена му настоя да го придружава. Огъста дълго време се колеба, преди да реши да ги приеме. Тя не разполагаше с достатъчно стаи, къщата беше малка, а и не знаеше дали полковникът ще отсъствува. Накрая ги покани. Когато колата напускаше Сиъм, Байрон беше в лошо настроение: „Защо на тръгване майка Ви ми препоръча да Ви пазя? Какво иска да каже? Да не би да сте неспособна да се грижите сама за себе си? Не държах да ме придружавате при това пътуване.“ Анабела каза, че иска да посети Огъста. „Огъста е глупачка — каза той и добави с мрачен тон — О, да, Огъста е глупачка!“ Привечер той стана по-нежен: „Вие се омъжихте за мен, за да ме направите щастлив, нали? Е добре, правите ме щастлив.“