Огъста ги посрещна спокойно. Не каза почти нищо и не целуна снаха си. Двете жени се качиха заедно до стаите и там първа Анабела прегърна Огъста. След вечерята Байрон поиска бренди, започна да пие и посъветва жена си да отиде да си легне. „Ние можем да се забавляваме без Вас, мила моя“ — каза й той, а малко по-късно, когато се качи в стаята, допълни: „Сега, когато съм с нея, ще забележите, че мога без Вас във всяко отношение. Казах Ви, че е глупаво да идвате тук и че по-добре щяхте да направите, ако бяхте отказали.“ Тези думи озадачиха Анабела. Тя помисли, че Байрон е изпитвал някаква страст към Огъста, но че тя го е отблъснала. На другия ден сутринта Огъста посрещна и двамата с обичайното си спокойствие. „Е, Гус — каза Байрон, — станал съм много морален, нали?“ Огъста се смути и каза: „Забелязах вече известен прогрес.“
През този престой мисис Ли беше много мила към Анабела. Като че ли Байрон я преследваше, а тя гледаше да го избягва, но в същото време се страхуваше от него. А той си доставяше удоволствие с все по-директни намеци: „“We must fly, we must part…"117 Спомняте ли си, Гус, кога написах тези стихове за Вас?"
Анабела беше изненадана от необикновения нежен израз на лицето му, когато гледаше малката Медора. „Знаете ли, че тя е моя дъщеричка?“ — каза той, посочвайки я. Но понеже тя беше негова кръщелничка, изявлението му можеше да се приеме напълно естествено. Той беше поръчал в Лондон две брошки, в които имаше кичури от косите на Огъста, примесени с неговите. И върху двете бяха изписани техните инициали с кръстчета: „О—Б— + + +“. Той даде едната на Огъста и сочейки Анабела, каза: „Ах, ако тя знаеше какво значи това.“ Но лейди Байрон не искаше да разбира. Струваше й се, че неин дълг беше да отблъсква колкото може ужасното подозрение за мъжа си. Тя изпитваше чувство на „безкраен ужас и състрадание“. Обеща си тържествено никога да не показва, че има подобна мисъл.118
Въпреки всичко обаче двете А119 правеха дълги разходки из парка и си говореха приятелски за Байрон. Отчаяна, Анабела започна да се доверява на Огъста. А тя беше учудена от смиреното приятелско чувство, което й засвидетелствуваше снаха й. „Вие сте добра към мене — казваше Огъста, — защото не ме познавате.“ Тя даваше на Анабела съвети за режима, който трябваше да наложи на Байрон. Вярна на своята природа да опростява и най-трагичните събития, тя смяташе, че избухливостта на брат й се дължи на лошото му храносмилане. Той гладуваше, за да не пълнее, а после преяждаше. Тогава страдаше и взимаше големи дози магнезий. Всичко лошо произлиза от това — обясняваше Огъста. Анабела казваше, че Байрон е труден съпруг, когото се надява да спечели с любовта си. Другата отговаряше, че трябва да има надежда, защото навикът има огромна власт над Байрон.
Въпреки искрената доброжелателност на мисис Ли престоят в дома й беше кошмарен за Анабела. Байрон се ядосваше на себе си, на жена си, на сестра си и изпаднал в ужасното състояние на човек, комуто е отказано очакваното удоволствие, пиеше, за да забрави, а приказките му ставаха все по-жестоки. Той принуждаваше Огъста да чете на глас писмата, които беше получила от него през последните две години, писмата, в които говореше цинично за безразличието си към Анабела, за любовниците си. После, обръщайки се към жена си, казваше: „А през това време Вие мислехте, че умирам от любов по Вас!“ Вечер отпращаше рано Анабела и оставаше час или два с Огъста. Лейди Байрон се чувствуваше толкова нещастна, че не можеше да яде. Понякога се затваряше и плачеше, докато се успокои. Тя си казваше: „Невъзможно е… Невъзможно е…“ Веднъж показа на Огъста един цитат от мадам Некер120: „Страданията, за които човек не е спомогнал, се забравят, но угризенията се запечатват с времето.“ Огъста го погледна, без да каже нищо, а Анабела остана с впечатлението, че между тях се установи негласно разбирателство.
Към края на гостуването, когато положението стана непоносимо, лейди Байрон потърси спасение в размишлението и забравата. Тя четеше Библията и като намираше там пасажи, които подхождаха на терзанията й, стигна до някакво мистическо настроение. Определи себе си за пазителка на тези две пропаднали създания и реши, че трябва да ги спаси. Но как се спасява човек, когото обичаш, а той те мрази?
118
Според документите изглежда, че ако лейди Байрон от този момент е имала подозрения за отношенията на Байрон със сестра му, то Огъста и Байрон, въпреки непредпазливите приказки на последния, са били изненадващо сигурни в тайната си. Всъщност в разменените през 1816 година писма между лейди Байрон и мисис Ли лейди Байрон пише на зълва си, че „още през първата седмица на брака им тази мисъл я влудила“, а Огъста отговаря на 15 юли 1816 г.: „Заблуждението — за което вече Ви споменах, — че Вие изобщо не подозирате нищо, неволно ме е карало да Ви причинявам или увеличавам страданията… Спомням си сега «някои неща», за които намеквате. Бихте могли да прибавите и други, за които също съм се лъгала. За мен това е един кошмарен сън… Често съм си мислила, че би трябвало всичко да Ви разкрия. Но тайната изглеждаше дълг при тези обстоятелства.“ В мемоарите на лейди Байрон четем още: „Тя (Огъста) ми каза, че никога не е допускала за моите подозрения освен през лятото на 1815 година, когато показах открито, че желая тя да ни напусне. Но Огъста често бе казвала на Байрон, че той говори пред мен такива неща, от които всяка друга жена би стигнала до истината. Когато я обхващаха подобни съмнения, той я успокояваше.“ — Б.а.