Ако лейди Байрон имаше тези познания за неспокойните души, къщата на Пикадили Теръс може би щеше да се стане много спокойна, но лейди Байрон беше самоуверена и влюбена — две опасни препятствия по пътя на мъдростта.
Юни 1815. Анабела беше бременна в третия месец; Хобхаус чакаше във Франция новини от сраженията. На 20-и един пощенски служител му съобщи, че Наполеон е напълно разбит при Ватерлоо. Poor fellow123 — каза той, а Байрон, научавайки новината, рече: Well! I am damned sorry for it!124 Всички млади англичанки бяха отишли в Белгия да се грижат коя за брат, коя за съпруг или любовник. Каролайн Лам също се намираше там, вбесена от успеха на лейди Франсис Уебстър. Байрон с право беше казал, че някой по-смел нападател ще победи тази млада жена. Тя беше напреднала след невинната си авантюра; говореха, че заради нея Уелингтън се явил със закъснение на полесражението. Колкото за il marito, той придружаваше жена си и пишеше поема за битката.
Хобхаус се завърна. Байрон и той следяха с тъга трагедията на Bellerophon125 и проклинаха английския адмирал, който нарече Императора „генерал“. „Негодник!“ — каза Байрон. Двамата с радост научиха, че Наполеон е бил акламиран от английската тълпа в момента на заминаването му. Този път катастрофата бе непоправима; Европа щеше да бъде подчинена на Метерних. „Всяка надежда за република е изгубена, ще трябва да се върнем към старата система. Отвратен съм от политиката и от кланетата; щастието, с което провидението щедро надари лорд Каслрей, е доказателство колко малко значение отдават боговете на напредъка, след като позволяват на хора като него и на онзи пияница, стария Блюхер, да малтретират по-висшите. Все пак трябва да изключим Уелингтън. Той е истински мъж — Сципион126 за нашия Ханибал.“
Но заслужаваше ли всичко това човек дори да мисли за него? „В крайна сметка съществува ли днес нещо, за което да си струва човек да стане от леглото? Заспиваме при шума от падналите през нощта кралства, които всяка сутрин измитат пред вратите ни.“ Ах! Да замине, да напусне този гнил Запад, да намери мир за душата си в Гърция или в Турция. Колко обичаше часовете, в които с Хобхаус и небезизвестния Флетчър беше препускал под синьото небе. Този скучен семеен живот му ставаше непоносим. За човек като него, свикнал на независимост, принудата го водеше към лудост. Той добре бе преценил Анабела. Самоуверена дори в поражението. Изградена от правила и принципи, тя вярваше чрез тях да направлява събитията. И колкото повече тя вярваше в това, толкова повече той изпитваше удоволствие да й доказва, че е безпомощна. „Бракът произлиза от любовта, както оцетът от виното. Неприятна, тръпчива течност, на която времето е отнело прекрасния аромат, за да я превърне в обикновена, блудкава кухненска подправка… Никой не се вълнува от семейните нежности. Няма нищо осъдително в съпружеските целувки. Мислите ли, че ако Лаура беше жена на Петрарка, той щеше да прекара живота си в писане на сонети?“ Байрон се ядоса, когато Мъри го поздрави за моралната издържаност на двете поеми, които беше написал след сватбата си, и когато издателят добави с любезна усмивка: „Нямаше да посмея да ги чета на глас пред жена си, ако окото ми не разпозна нежната ръка, която ги бе преписала.“
Всичко около тях двамата сякаш се съюзяваше, за да дразни Байрон. Лейди Милбанк беше изгубила брат си лорд Уентуърт. Тя бе наследила едно име — лейди Ноуъл, и голяма рента, близо осем хиляди лири, но от това състояние Анабела не можеше да получи нищо, докато бе жива майка й, и тъй като около имението имаше толкова разходи, колкото и приходи носеше, а сър Ралф беше потънал в дългове, лейди Ноуъл не можеше да помогне на дъщеря си. Следователно финансовото положение на Пикадили Теръс беше застрашено. Разбрал, че Байрон е в затруднение, Мъри му бе изпратил чек от хиляда и петстотин лири, но той го бе върнал. Един съдебен пристав нощуваше в къщата му. Присъствието на този чужд човек представляваше за въображението на Байрон цяла драма. На него винаги му трябваше нещо драматично. Анабела, която добре го познаваше, отбелязваше: „Сега съдебните пристави са неговият нов роман.“
За всички злини той държеше отговорна жена си, която въпреки съпротивата му бе пожелала да споделя неговия живот. Беше й казал, че ще им липсват пари и ето че им липсваха. Лихварите ги заплашваха с продажба на мебелите и книгите им. На стълбището се чуваха стъпките на пристава, станал господар в къщата на един Байрон. А тази жена си стоеше там и го дразнеше с добродетелите си. Той съзнаваше, че се държи лошо с нея и имаше угризения, често твърде силни, но тъкмо те бяха нова причина, за да я мрази. „Ако се бе почувствувал достоен за мен — каза тя един ден, — щеше да бъде добър… Аз сякаш бях неговата съвест.“ Лейди Байрон често проявяваше проницателност. Да, точно така беше, за него тя представляваше нещо като жива съвест, а има случаи, в които човек иска да избяга от съвестта си. Той й завиждаше, както завиждаше на другия Байрон.
125
Името на английския параход, на който се е предал Наполеон I, когато се поставил под закрилата на британските власти. — Б.пр.
126
Сципион — древноримски държавен деец, победил Ханибал при Зама (ок. 235–183 г. пр.н.е.). — Б.пр.