За да си върне душевното спокойствие, той искаше повече да не я вижда, да замине, да отплува за Наксос, или да я върне на баща й „като глезено дете, каквото всъщност беше“. Видеше ли я до себе си, в него се настаняваше някакъв демон. Като онзи от прадедите му, който казваше: „Ръката ми има лоши инстинкти“, той сякаш се раздвояваше и започваше да наблюдава непознатия и опасен Байрон. Гневът прилича на вдъхновението. „Той чудесно заслепява разума.“ Щом изпадне човек в гняв, и най-невинният противник престава да е прав. Байрон се наслаждаваше от наблюдението на своите крайности и обичаше да се отдава на яростта си, която му се струваше почти заветна. Веднъж, при един такъв пристъп, той хвърли на земята един стенен часовник и го натроши на парчета с ръжена. Както почитаемата Кити Гордън беше постъпила веднъж пред него в Саутуел. Може ли човек да спре прадедите си да се възродят в него? Анабела, бременна в шестия месец, виждаше как расте до нея една враждебна сила, която тя не знаеше как да овладее.
В тревогата си и понеже не искаше да каже нищо на родителите си, за да не ги безпокои, тя реши да прибегне до Огъста. През месец август Байрон беше направил едно завещание, в което оставяше всичко, което притежаваше, на Огъста. С удивително спокойствие лейди Байрон съобщи за това на зълва си. „Скъпа Ли — писа й тя, — трябва да Ви кажа с каква нежност Байрон говори наскоро за скъпата Гус — така че бе готов дори да се разплаче, а също и аз. Разговорът ни започна заради обяснението, което искаше да ми даде относно съдържанието на едно завещание, което току-що бе направил и което, доколкото мога да преценя, е точно такова, каквото трябва да направи… И, скъпа Огъста, повярвайте, че Ви познавам много добре, за да мога да предположа по този повод онова, което една известна личност би могла да предположи, или нещо от този род.“ (Известната личност беше без съмнение Каролайн Лам, чиито приказки за Байрон и сестра му започваха да се разпространяват из Лондон.) Анабела знаеше, че въпреки прегрешенията си Огъста беше способна на добрина. Тя я помоли да дойде да живее отново на Пикадили Теръс до раждането на детето. В края на бременността си тя бе готова да се хване за всеки, който би могъл да й даде помощ. Сама с този човек, който не изглеждаше вече господар на себе си, тя се страхуваше. Тя не се поколеба дори да извика жената, от която най-много се страхуваше.
Когато пристигна, Огъста се изплаши от състоянието на Байрон. Той беше прекарал чернодробно заболяване — бледият му тен бе станал жълт. Нещастен, болен, не намирайки вече удоволствие дори в писането, той вземаше лауданум127, за да се опита да намали страданията си. До леглото му имаше постоянно едно шишенце. Този опиат след кратък период на успокояване го правеше по-буен от всякога. Принуден да търпи постоянното присъствие в къщата си на една бременна и страдаща жена, лишен от всичко, което обичаше — спокойствие, поетическо усамотение в едно тихо жилище, преследван от кредиторите, той се превръщаше (както някогашните Гордънови) в див звяр. Този път малтретираше и Огъста, както Анабела. Говореше й с ненавист за съпруга й и децата й. Ако Огъста си позволеше да произнесе думата дълг, той казваше: „Оставете дълга на бога.“ Всеки ден разпалено говореше против ужасната институция — брака, кълнеше се, че ще се изтръгне от тези омразни окови, и заплашваше двете жени, че ще си доведе в къщи любовници.
Те — снаха и зълва — водеха тъжни разговори. „Ах — казваше Огъста на снаха си с особен израз на лицето, — Вие не знаете до каква степен ме е подлудявал той!“ Но Анабела знаеше и понякога продължаваше да слуша с мрачна тъга, която безпокоеше другата, и разговорът се плъзваше към по-малко опасни теми. Но защо ли? Самата Огъста сега беше между Анабела и страха. Тези женски разговори и шушукания, които спираха, когато Байрон се появяваше, го вбесяваха. Освен двете жени в къщата беше и Джордж Ансън Байрон, наследникът на титлата, когото Огъста бе молила да дойде да живее при тях, за да покровителствува жените, и мисис Клеърмонт, гувернантката на Анабела. Байрон смяташе, че жена му я използува да го шпионира. От чекмеджетата му изчезваха писма. Цялото женско отделение беше възбудено като кошер с болни пчели. Той виждаше, че следят погледите му, че го наблюдават скришом. Дали не го мислеха за луд?