Още на деветгодишна възраст той бе открил, че в присъствието на някого човек може да се чувствува безкрайно щастлив. Като се върна в Абърдийн, той се влюби в братовчедка си Мери Дъф, момиченце с очи с лешников цвят и тъмнокестеняви коси. Байрон се възхищаваше от красивото й лице и не можеше да си представи, че би могло да има друго, по-красиво от него. Обичаше да се разхожда с нея, да сяда до нея и нежно да я милва. Вече мислеше единствено за лицето и за роклите на братовчедка си, не можеше да спи и говореше непрекъснато за Мери Дъф. Когато не беше с нея, измъчваше майка си да й пише и тъй като любовта даваше такава сила и бодрост на детето, ще не ще, Катърин Байрон вдигаше рамене и ставаше секретарка на сина си.10
Ах, колко влюбен и колко плах беше той! При мисълта за куците си крака, за скокливата си походка, се чувствуваше смешен, засрамен. Искаше му се да се скрие, да изчезне. От сантиментален и мечтателен, без видима причина, понякога ставаше като диво зверче. След дълго мълчание правеше нещо грубо и необяснимо. Веднъж, както се хранеха на масата, той взе един нож и така силно го опря в гърдите си, че майка му изпадна в ужас. Причините за тези изблици много трудно можеха да се отгатнат, защото беше злопаметен и много дълго време хранеше озлоблението си. Често пъти поводът за подобен пристъп на гняв се коренеше в отминало преди седмици събитие.
През 1798 година, когато детето беше вече на десет години, един ден пристигна вестта за смъртта на господаря на Нюстед. Лошият лорд беше напуснал земния свят. За кой ли кът на ада? Малкият Джордж Гордън Байрон ставаше шести лорд Байрон. Когато пристигна новината, той беше на училище. Уведомен без съмнение от мисис Байрон, учителят изпрати да го извикат, почерпи го със сладкиши, вино и му каза, че след като неговият скъп прачичо е починал, сега той става лорд. Виното, сладкишите и изпълненият с уважение тон на учителя му дадоха ясна представа за неговия нов сан. Вечерта, когато се прибра в къщи, изтича пред огледалото и попита майка си дали вижда някаква разлика в него, защото той самият нищо не забелязвал. На другия ден сутринта в училището със сламения покрив, при проверката на учениците, учителят, като погледна момчето, не го извика вече „Байрон“, а „Domine de Byron“11. Той не можа да отговори с „Adsum“12 и се разплака.
Сега трябваше да напуснат Абърдийн, за да отидат да получат наследството, и през есента на 1798 година мисис Байрон, синът й и Мей Грей тръгнаха за Нюстед. Преди заминаването тя продаде покъщнината си; за цялото имущество на майката на младия Байрон получиха седемдесет и четири лири, седемнадесет шилинга и седем дение.
IV
Абатството
От тримата пътници най-силно се наслаждаваше на това романтично пътуване несъмнено най-младият. Впечатлителен, интелигентен, той просто поглъщаше с очи езерата, просторните, обрасли с изтравниче шотландски поля, зелените ливади и гъстите гори на Англия. Когато минаха близо до Локлийвън, мисис Байрон разказа на сина си историята за бягството на кралица Мария и му напомни, че той също произлиза от рода Стюърт. Значи, той беше лорд Байрон и отиваше да встъпи във владение на имотите си? Това му се струваше така чудновато, като историите от „Хиляда и една нощ“.
На няколко мили от Нотингам колата навлезе в Шъруудската гора. Една бариера принуди пътниците да спрат: за да се премине през Нюстед, плащаше се такса. Пред тях се издигаше огромен дъб, спасен от брадвата на Лошия лорд благодарение на благоразумни съседи, отдясно беше желязната врата, през която се влизаше в парка. Мисис Байрон се престори, че не знае къде се намира и със скрито задоволство попита жената при бариерата кому принадлежи този замък. Тя отговори, че собственикът, лорд Байрон, наскоро е починал. „А кой е наследникът?“ — „Казват — отвърна тя, — че било някакво момче, което живеело в Абърдийн.“ — „Ето го новия лорд, да го благослови бог!“ — възкликна тогава Мей Грей и като се обърна към седналия на коленете й малък лорд, го целуна.
10
Бележка на Хобхаус: „По повод ранното развитие на подобни наклонности у Байрон знам една малко неудобна за разказване и далеч не така романтична, но по-интересна история от любовта с Мери Дъф“. — Б.а.