„Аз я любих и — и убих я!“ Ето тайната на Манфредовото отчаяние, което е всъщност Байроновото; Байрон чрез устата на Манфред изказва страданието си, което той великолепно криеше под спокойната маска на домакин на „Диодати“ и на учтив гост на Коне.
Но напразно силите на ада се мъчат да извикат Астарта при Манфед; тя се появява, но остава няма, както няма беше вече и Огъста с все по-избледняващия си образ в паметта на Байрон.
Тя изчезва, без да отговори, а духовете с ужас наблюдават отчаянието на Манфред. „Ако той беше един от нас — казват те, — това щеше да бъде един ужасен дух.“
Изливането на лавата беше великолепно. На драмата липсваше третото действие, но Байрон не го написа веднага. Той се бе върнал в „Диодати“ с Хобхаус и планинското обаяние се бе разсеяло.
Най-важната причина за отчаянието на Манфред беше мълчанието на Астарта. Защо на жалбите на Байрон Огъста отговаряше с най-обикновени писма? Защо дразнещата й непоследователност, която за Байрон криеше такова очарование, се бе превърнала в глупаво морализаторство? В неясните фрази на сестра си Байрон с безпокойство откриваше влиянието на съвсем друг характер, който му беше прекалено познат. Но той далеч не можеше да си представи какво беше станало между двете жени след неговото заминаване.
В деня, в който Байрон беше напуснал Англия, лейди Байрон (която от няколко седмици живееше в Лондон, за да бъде близо до юридическите си съветници Лъшингтън и Роумили) беше заминала при своята малка Ейда. Тя беше тогава на двадесет и четири години и за нея животът сякаш беше свършил. Чувствата й към Байрон бяха силни, тя прекалено много го бе обичала, за да не го намрази, без обаче да престане да го обича. Огъста, която я видя преди заминаването й, се изуми от спокойствието й.
Моралните проблеми, които бяха измъчвали пропитата от скрупули съвест на тази наранена казуистка, не се разрешаваха със заминаването на съпруга й. Как трябваше да се отнася сега с Огъста? Като с приятелка? Но това би обезценило претенциите й относно възпитанието на дъщеря й при евентуален спор с Байрон. Като с неприятел, както я съветваха адвокатите й? Това би означавало да потвърди слуховете, които Каролайн Лам и толкова още като нея разпространяваха усилено в обществото, а и да направи невъзможен живота на мисис Ли в Англия. „Ако Огъста се бе присъединила към Байрон в неговото изгнание, ако тя открито се бе показала с него като et seror et conjux139, лейди Байрон щеше да тържествува като господарка на положението… Но нейната необходимост от сантиментална саможертва беше много силна…“ Тя не желаеше да погубва зълва си. Считаше за свой християнски дълг да спаси нейната душа, а ако можеше (но не го вярваше), и душата на Байрон. Анабела можеше да постигне двойната си цел само ако попречеше на виновните да се съберат отново. Оставеше ли ги на свобода, тя ставаше съучастник в прегрешението.